ВОЛТЕРОВИЯТ ФИЛОСОФСКИ
РЕЧНИК
ИНКВИЗИЦИЯ
Както е известно, инквизицията е
едно прекрасно и чисто християнско изобретение, целящо да увеличи могъществото
на папата и духовенството и да потопи цяло кралство в лицемерие.
Обикновено за основателна тази свята
институция се смята свети Доминго (1170-1221; кастилски свещеник, основател на
ордена на доминиканците).до нас е достигнал един документ от този велик светия,
който гласи буквално: “Аз, брат Доминго, помирявам с църквата именуващия се
Роже, приносител на настоящото писмо, при условие, че той бъде бичуван от един
свещеник три последователни недели от градската врата до входа на църквата, че
пости цял живото, че по време на три пости през годината няма да яде нищо, че
няма да пие вино, че ще носи san benito (жълта дреха, с която обличали
осъдените от инквизицията) с кръстове, ще казва молитвеника всеки ден, десет
пъти на ден “Отче наш” и двадесет пъти в полунощ, че занапред ще бъде
целомъдрен, че всеки месец се представя на енорийския свещеник и т.н.; в
противен случай ще бъде смятан за еретик, клетвопрестъпник и непокаян”.
Въпреки, че свети Доминго е
истинският основател на инквизицията, Луис де Парамо, един от най-тачените
автори и блестящ ум от Светата служба (римски духовен орган, който упражнява
контрол върху чистотата на вярата и цензурира църковните книги) в глава втора
от книга втора на своето съчинение пише, че първооснователят на Светата служба
е бог, който упълномощил проповядващите монаси да действат срещу Адам. Първо,
Адам е бил призован на съд: “Адам, къде си?”, “Наистина, добавя той, ако нямаше
призовка, божията присъда щеше да бъде невалидна”.
Кожените дрехи, които бог направил
на Адам и Ева, били моделът на san benito, с която Светата служба облича
еретиците. Този аргумент наистина доказва, че бог е бил първият шивач, но от
него личи също, че е бил и първият инквизитор.
Адам бил лишен от всички недвижими
имоти, които притежавал в обширния земен рай. Ето защо и Светата служба
конфискува всички имоти на осъдените.
Луис де Парамо отбелязва, че
жителите на Содом били изгорени като еретици, защото содомитството е явна ерес.
След това той преминава към историята на юдеите и навсякъде открива Светата
служба.
Исус Христос е първият инквизитор на
новия закон. Папите са били инквизитори на божието право и в крайна сметка те
упълномощили за това и свети Доминго.
По-нататък той изрежда всички, които
инквизицията е осъдила на смърт, и открива, че техният брой далеч надхвърля сто
хиляди души.
Книгата му била отпечатана през 1598
г. в Мадрид с одобрението на докторите по богословие, с похвали от епископа и с
кралско разрешение. Днес ние не можем да си представим толкова извратени и
гнусни ужаси, но на времето те изглеждали напълно естествени и поучителни.
Когато са фанатизирани, всички хора
приличат на Луис де Парамо.
Този Парамо бил скромен човек. Много
точно определял датите, не пропускал никакъв интересен факт и изразявал пълно
съгласие с други четирима историци, които пишели като него. Ето какво разказват
те единодушно:
Минало доста време, откакто в
началото на ХV век папа Бонифаций ІХ бил изпратил проповядващи монаси, които
ходели из Португалия от град на град да осъждат на кладата еретиците,
мюсюлманите и евреите. Но тези монаси били скитници и понякога дори кралете се
оплаквали от неприятностите, които създавали. Папа Климент VІІ поискал да им
даде установено място в Португалия, както вече имало такова в Арагон и
Кастилия. Отношенията между римския и лисабонския двор се влошили; от това
страдала инквизицията, която не можела да се установи напълно.
През 1539 г. в Лисабон пристигнал
папски пратеник, който казал, че дошъл да установи светата инквизиция върху
непоклатими основи. Носел на крал Йоан ІІІ писма от папа Павел ІІІ. Имал и
други писма от Рим за главните царедворци. Пълномощията му на папски пратеник
били правилно запечатани и подписани. Той представил големи пълномощия за
назначаването на един велик инквизитор и съдия на Светата служба. Това бил
някакъв мошеник на име Сааведра, който можел да подправя всички почерци, да
изработва фалшиви печати и отличителни знаци. Този занаят научил в Рим, а го
усъвършенствал в Севиля, където пристигнал с други двама мошеници. Свитата му била великолепна; имал
над сто и двадесет слуги. За да посрещнат тези огромни разходи, той и съмишлениците му взели назаем огромни суми в
Севиля от името на римското папство. Всичко било изпипано със забележително умение.
Отначало кралят на Португалия
изразил учудване, че папата му праща посланик с писма, без да го предупреди.
Посланикът отговорил с достойнство, че за нещо толкова спешно, каквото е
трайното установяване на инквизицията, Негово светейшество не можел да чака и
че било чест за краля, че първият куриер с тази вест е посланик на Светия отец.
Кралят не се осмелил да възрази. Още същия ден посланикът назначил велик
инквизитор и пратил навсякъде хората си
да събират десятъка. И докато дворът получил отговор от Рими, той вече бил
изгорил двеста души и събрал над двеста хиляди екю.
Но испанският владетел маркиз
Виланова, от когото посланикът взел назаем в Севиля твърде голяма сума с
фалшиви документи, сметнал за по-добре да си получи собственоръчно парите, вместо
да се компрометира в Лисабон с този мошеник. По това време посланикът бил на
обиколка по границата с Испания. Маркизът събрал петдесет въоръжени мъже,
заловили го и го отвел в Мадрид.
Лисабон скоро открил измамата и
Мадридският съд осъдил посланика Сааведра на бичуване и десет години каторга.
Забележително е обаче, че по-късно папа Павел ІV потвърдил всичко, което
мошеникът бил направил. Благодарение на неограничената си божествена сила той
променил всички процедурни нецелесъобразности и превърнал в свято онова, което
дотогава било просто човешко.
“Има ли значение с чия ръка си служи
бог?”
Ето как инквизицията била установена
в Лисабон и как цялото кралство се преклонило пред Провидението.
Впрочем всички процедури на този съд
са известни. Знаем колко много те се различават от измамната справедливост и
заслепението на всички останали съдилища по света. Човек се праща в затвора с
обикновен донос от най-големите нечестивци; син може да обвини баща си, жена –
мъжа си. Човек никога не се изправят пред своите обвинители; имотите се
конфискуват за благото на съдиите. Така е постъпвала инквизицията поне до наше
време. В нея има нещо божествено. Иначе не можем да си обясним как хората
търпеливо понасят това бреме…
Най-после граф Аранда (1719-1798 –
испански дипломат и министър, който прогонил йезуитите от Испания) бе
благословен от цяла Европа, задето подряза ноктите и изпили зъбите на
чудовището; но то още диша.
М27
(Voltaire,
Dictionnaire philosophique, Edition par R.Naves, Paris, Garnier, 1936)
"Либра Скорп" ООД
гр. Бургас 8018, п.к.38
тел.: 056/3-26-24; 088/799-64-34; 089/837-85-50
E-mail: meridian27@mail.bg
НАЧАЛО; ЗА НАС; УСЛУГИ; ЦЕНИ; ЗАБАВНО; УКАЗАТЕЛ; КОНТАКТ