ВОЛТЕРОВИЯТ ФИЛОСОФСКИ
РЕЧНИК
ЦЪРКОВНИ СЪБОРИ
Несъмнено всички църковни събори са непогрешими,
защото се провеждат от хора. По тези събрания е невъзможно да царят някога
пристрастия, интриги, враждебност, омраза, ревност, предразсъдъци, невежество.
Но, ще попита някой, защо толкова
църковни събори са се противопоставяли на други? За да се упражнява вярата ни;
всеки от тях за времето си е бил прав.
Днес римокатолиците зачитат само
одобрените от Ватикана църковни събори; а гръцките православни признават само
одобрените от Константинопол. Протестантите нехаят и за едните, и за другите;
така всички трябва да са доволни.
Тук ще говорим само за големите
събори; малките не си заслужават труда.
Първият е Никейският. Свикан през
325 година от нашата ера, след като Константин написал и изпратил по Хозий едно
добре написано писмо до малко размирното духовенство в Александрия: “Вие се карате по твърде незначителен въпрос.
Тези дреболии са недостойни за разумни хора.” Ставало е дума за това дали
Исус е сътворен или не. Това с нищо не засягало морала, който е съществен. Дали
Исус е бил във времето или преди времето, той при всички случаи е трябвало да
бъде свестен човек. След много препирни се решило, че Синът е толкова стар,
колкото и Отецът, и че е едносъщен с отца. Това решение е съвсем непонятно, но
от това то става още по-възвишено. Седемнадесет епископи протестирали, а една
стара александрийска хроника, запазена в Оксфорд, твърди, че протестирали също
две хиляди свещеници; обаче висшите духовници не обръщат голямо внимание на
обикновените свещеници, които в повечето случаи са бедни. Но както и да е, на
този пръв събор не е станало дума за Троицата. Заключението гласи: “Вярваме в Исус, единосъщен на Отца, бог на
бога, светлина на светлината, роден, а не сътворен; вярваме също в Светия дух.”
Светият дух, трябва да признаем бил третиран много кавалерски.
В приложението към Никейския събор
се казва, че понеже отците били твърде затруднени да решат кои са официалните и
кои са апокрифните книги от Стария и Новия
завет, те ги натрупали разбъркано всичките върху един олтар; книгите,
които трябвало да бъдат отхвърлени, паднали на земята. Жалко, че този сполучлив
способ е отмрял в наши дни.
След първия Никейски събор, на който
присъствали триста и седемдесет непогрешими епископи, се състоял друг, в
Римини. Този път броят на непогрешимите бил четиристотин, без да се брои един
голям отряд от Селевкия, включващ около двеста души. След четиримесечни
разправии тези шестстотин епископи единодушно лишили Исус от неговата единосъщност. Впоследствие тя му била
върната от всички, освен от социнианците; така всичко е наред.
Един от големите събори е Ефеският,
от 431 година. Епископът на Константинопол, Нестор, голям гонител на еретиците,
бил осъден самият като еретик, защото поддържал, че наистина Исус е бог, но
майка му не била точно майка на бога, а майка на Исус. Нестор бил осъден от
свети Кирил; но привържениците на Нестор пък свалили Кирил на същия събор. Това
много затруднило Светия дух.
Забележете, читателю, че в
евангелието никъде нищо не е казано нито за единосъщността на Словото, нито за
оказаната на Мария чест да бъде божа майка, нито по другите спорни въпроси,
които предизвикали провеждането на непогрешими събори.
Монахът Евтихес негодува много от
Нестор, чиято ерес стигнала дотам, де допуснала две личности в Исус: ужасно
нещо! За да обори по-успешно своя противник, монахът твърди, че Исус има една
природа. Някой си Флавиан, епископ от Константинопол, му заявил, че в Исус
обезателно трябва да има две природи. Свиква се многоброен събор в Ефес през
449 год. Той се провел насила, както и малкият събор в Сирта през 355 год. и
една конференция в Картаген. Лицето на Флавиан било обезобразено от бой, а на
Исус били признати две лица. На събора в Халкедония през 451 год. Исус бил
сведен до едно лице.
Прескачам съборите, свикани за
дреболии, и стигам до шестия вселенски събор в Константинопол, проведен да се
види точно дали след като Исус имал само една природа, нямал две воли.
Важността на въпроса се чувства достатъчно, за да се разбере защо той се е
понравил на бог.
Този събор бил свикан от Константин
Брадати, както предишните императори свиквали другите събори. Пратениците на
римския епископ били отляво; патриарсите от Константинопол и Антиохия стояли
отдясно. Не знаем дали римските почитатели смятат, че лявата страна означава
почетното място. Но както и да е, този път Исус получил две воли.
Знае се, че Моисеевият закон
забранявал образите, ето защо художниците и скулптурите никога не са
преуспявали при евреите. Не се вижда Исус да е имал някога портрети, освен може
ми този на Мария, рисуван от Лука. Обаче Исус Христос не казва никъде да се
обожават образи. Но християните се кланят на образи към края на ІV век, когато
се запознали с изящните изкуства. Злоупотребата отишла толкова надалеч през
VІІІ век, че Константин Копроним свикал в Константинопол събор на триста и
двадесет епископи, който анатемосал култа към изображенията и го окачествил
като идолопоклонничество.
Императрица Ирена, същата, която
впоследствие заповядала да избодат очите на сина й, свикала втория Никейски
събор през 787 година. Преклонението пред изображенията било възстановено. Днес
се опитват да оправдаят този събор, като казват, че въпросното преклонение било
култ към ангелите и светиите, а не към бога.
Но през 794 год. Карл Велики,
прекланяйки се на ангелите или на бога, свикал във Франкфурт друг събор, който
осъдил втория Никейски събор като идолопоклоннически. Папа Адриан І не го
провел, а само изпратил двама свои легати.
Първият голям събор, свикан от папа,
бил първият събор в Лотран през 1139 година. На него имало около хиляда
епископи, но те не свършили почти никаква работа, освен че анатемосали онези,
които твърдели, че църквата била прекалено богата.
През 1179 год. се състоял друг събор
в Лотран, проведен от папа Александър ІІ, където за пръв път кардиналите взели
превъзходство над епископите. На него се говорело само за дисциплина.
През 1215 год., на друг голям събор
в Лотран, папа Инокентий ІІІ лишил Тулузкия граф от всичките му владения
вследствие отлъчването му от църквата. Това е първият събор, но който се
говорело за транссубстанцията.
През 1245 год. се състоял общ събор
в Лион, на времето императорски град, на който папа Инокентий ІV отлъчил от
църквата император Фридрих ІІ, последователно го свалил и лишил от правото на
защита. На този събор кардиналите получили червени шапки, за да им напомнят, че
трябва да се къпят в кръвта на императорските привърженици. Този събор станал
причина за унищожаването на Швабското херцогство и за тридесетгодишна анархия в
Италия и Германия.
През 1311 год. се свиква общ събор във
Виена, Дофине, където се премахнал орденът на тамплиерите, чийто главни членове
били осъдени, по обвинения на проверени монаси, на най-ужасни мъчения.
През 1414 год. големият събор в
Констанца се задоволил със свалянето на папа Йоан ХХІІІ, обвинен в хиляди
престъпления. Тогава били изгорени Ян Хус и Йероним Пражки за проявено
упорство, пред вид на факта, че упорството е много по-голямо престъпление от
убийството, грабежа, симонията и содомитството.
Римляните смятат за общ събор петия
събор в Латран през 1512 год., свикан от папа Юлий ІІ срещу краля на Франция
Луи ХІІ. Но тъй като този войнстващ папа умрял, съборът се разпаднал.
Накрая ще споменем големия събор в
Тренто, който не се признава във Франция заради обсъжданите въпроси по
дисциплината. Но поуката от него е безспорна, защото Светият дух е идвал всяка
седмица от Рим в Тренто с пощенския куфар, според фра Паоло Сарпи, но фра Паоло
Сарпи понамирисвал на ерес.
М27
(Voltaire,
Dictionnaire philosophique, Edition par R.Naves, Paris, Garnier, 1936)
"Либра Скорп" ООД
гр. Бургас 8018, п.к.38
тел.: 056/3-26-24; 088/799-64-34; 089/837-85-50
E-mail: meridian27@mail.bg
НАЧАЛО; ЗА НАС; УСЛУГИ; ЦЕНИ; ЗАБАВНО; УКАЗАТЕЛ; КОНТАКТ