ВОЛТЕРОВИЯТ ФИЛОСОФСКИ
РЕЧНИК
МЕСИЯ
На еврейски Messiah или Meshiah, на гръцки Christos
или Eleimmenos, на латински Unctus – миропомазан.
От Стария завет виждаме, че нерядко
прозвището Месия се давало на
идолопоклоннически или вероломни царе. Там пише (Трета книга Царства, глава ХІХ, ст.15 и 16), че бог
изпратил един пророк да миропомаже израелския цар Ииуй. Той обявил че и Азаил,
царят на Дамаск и Сирия, ще бъде миропомазан, тъй като тези двама царе били месиите на Всевишния, които трябва да
накажат рода на Ахав.
В глава ХLV на Исаия Кир изрично е наречен Месия, “тъй рече Всевишният на Кир,
неговия миропомазан, неговия Месия, чиято дясна ръка аз отнех, за да поразя
съседните народи, и т.н.”
В глава ХХVІІІ на своите откровения
Йезекиил нарича Месия царя на Тир,
когото той нарича също херувим.
“Сине, человечески, каза Всевишният на пророка, помоли се на глас за царя на
Тир и му кажи:Тъй рече Господ Всевишният. Ти бе печатът на божия образ,
притежаваше съвършена мъдрост и красота, ти бе райската градина на Господа (или
според друг варианти), ти беше всичкото блаженство господне. Дрехите ти бяха от
сардоникс, топаз, яспис, кризолит, оникс, берил, сапфир, карбункул, изумруд и
злато. Всички музиканти на тъпани и флейти бяха в дома ти. Те бяха напълно
подготвени за деня, в който ти бе създаден; ти бе херувим, Месия”.
Името Месия или Христос се
давало на царе, пророци и върховни жреци на юдеите. В Първа книга Царства, глава ХІІ, ст.5, четем: “Господ
и неговият Месия са свидетели…”, т.е.
“Господ и царят, когото той е възкачил на престола”. Другаде пише: “Не
посягайте на моите миропомазани, не причинявайте никакво зло на пророците ми.”
Обладан от божия дух, Давид нарича многократно миропомазан, Месия господен омразния си тъст Саул,
който го подлагал на гонения. “Опазил ме бог, казва често той, да вдигна ръка
срещу богопомазания, срещу Месията
господен!”
Когато помазали Ирод, той бил
наречен Месия от иродийците, които
известно време представлявали малка секта.
Въпреки че името Месия богопомазан е давано на езичниците
и на прокълнати царе, древните пророци много често са го употребявали, за да
назоват истинския богопомазан, действителния Месия, Христос, сина божи, и в крайна сметка – самия бог.
Ако съпоставим различните
предсказания, говорещи за Месия, ще
се натъкнем на някои явни трудности, с които евреите се гордеели, за да
оправдаят, колкото могат, своето упорство. Редица големи богослови приемат, че
в условията на подтисничество, което тегнело над еврейския народ, и след всички
обещания на Всевишния евреите очаквали с надежда появата на победоносен Месия освободител, така че донякъде се
обяснява защо те не са открили веднага този освободител в лицето на Исус, още
повече че никъде в Стария завет не е казано: “Вярвайте в месията”.
Божията мъдрост е предвиждала, че
духовните идеи на истинския Месия ще
бъдат недостъпни за заслепената тълпа. Те се оказали толкова непонятни, че
юдейските книжовници решили горепосочените от нас пасажи да не се отнасят до Месия. Мнозина твърдели, че Месия вече бил дошъл в лицето на Езехий.
Прочутият Хилел бил на това мнение. Многобройни са и онези, които твърдели, че
вярата в Месия съвсем не е основно
религиозно изискване и че тази догма не фигурира нито в Десетте божи заповеди, нито в Левит,
а е просто утешителна надежда.
Много равини ще ви кажат с
увереност, че ако се изхожда от древните предсказания, Месия не е дошъл на уреченото време, но той не остарява, живее
скрит на земята и чака Израел да прослави както трябва съботната почивка, за да
се появи.
Известният равин Соломон Ярши или
Риши, живял в началото на ХІІ век, пише в своите Талмудически размисли, че според древните идеи Месия е роден в деня на
последния погром на Йерусалим от римските войски. Това е равносилно да извикаш
лекар, след като смъртта е настъпила.
Равинът Кимши, живял също през ХІІ
век, твърдял, че Месия, който щял да
се появи в най-скоро време, ще прогони установилите се в Юдея християни.
Наистина християните изгубили Свещената земя, но те били победени от Саладин.
Ако този завоевател се бе обявил да покровител на евреите, твърде възможно би
било в своето въодушевление те да го направят свой Месия.
Свещените автори и самият наш господ
Исус често сравняват царуването на Месия
и вечното блаженство със сватбени празници и пиршества. Но талмудистите
злоупотребили учудващо с тези притчи. Според тях Месията ще даде на своя народ, обединен на Ханаанската земя, обяд с
вино, което самият Адам е направил в земния рай и което се съхранява в
просторни изби, прокопани от ангелите в центъра на земята.
За предястие ще се поднесе прочутата
риба, наречена големият Левиатан, която глътва наведнъж друга, по-малко риба,
дълга над триста левги. Левиатан носи върху себе си цялата водна маса. Отначало
бог сътворил една мъжка и една женска, но после се уплашил те да не прекатурят
земята и да не напълнят света с потомството си, е то защо той убил женската и я
осолил за банкета на Месия.
Равините добавят, че за това
пиршество ще бъде заклан бикът Бехемот, който е толкова едър, че всеки ден
изяжда хиляда планини сено. Женската на този бик била убита в началото на
света, за да не може тази необикновена порода да се размножава, тъй като от
това другите творения можели само да пострадат. Равините обаче уточняват, че
Всевишният не осолил женската, защото соленото кравешко не е толкова вкусно,
колкото левиатанското. Евреите още вярват до такава степен във всички тези
равински измислици, че те често се кълнат в дела си от бика Бехемот.
След всички тези наивни представи за
идването на Месия и неговото царуване
трябва ли да се учудваме, че древните и сегашни евреи, както и мнозина от
първите християни, за съжаление пропити от тези небивалици,не са могли да стигнат
до идеята за божествената природа на богопомазания и да гледат на Месия като на бог? Вижте какво казват
евреите по този въпрос в книгата Judoei Lusitani Quoestiones ad christianos (Въпроси на един лузитански евреин към
християните – лат.): “Който приема съществуването на човек-господ, той се
заблуждава, изграждайки представата за някакво чудовище, кентавър, странна
смесица от две несъвместими природи”. Те твърдят също, че според пророците Месия не е човек-бог, че те правят
определена разлика между бог и Давид, като първия наричат господар, а втория
слуга и т.н.
Добре известно е, че евреите са се
придържали сляпо към буквалния смисъл и никога не са успели да вникнат като нас
в дълбокото значение на светите писания.
Когато се появил Спасителят,
еврейските предразсъдъци се надигнали срещу него. За да не предизвика
негодувание в заслепените умове, самият Исус Христос изглежда крайно въздържан
по отношение на своята божественост “Той е искал, казва свети Златоуст, да приучи
незабелязано слушателите си да повярват в това дълбоко тайнство, което далеч
надхвърля възможностите на разума”. Ако той се облича с божията власт, като
опрощава греховете, това ще разгневи всички присъстващи. И най-ярките му чудеса
не доказват божествения му произход пред хората, за които той се застъпва.
Когато той намеква скромно пред върховния жрец, че е божи син, върховният жрец
разкъсва дрехата си и заклеймява светотатството му. Преди слизането на Светия
дух апостолите дори и не подозират божествеността на своя учител. Той ги пита
какво мисли за него народът. Те отговарят, че едни го мислят за Илия, други за
Еремия или за някой друг пророк. Свети Петър се нуждае от специално откровение,
за да разбере, че Исус е Христос, жив божи син.
Възмутени от божествения произход на
Исус Христос, евреите прибягвали до всевъзможни средства, за да унищожат тази
голяма загадка. Те изопачават смисъла на собствените си предсказания или пък не
ги свързват с Месия. Те твърдят, че
божието име Елой не е специално отредено за бог и че свещените автори дори
назовават с него съдии, служителите и изобщо всички висши сановници. И
наистина, те цитират многобройни пасажи от светите писания, които подкрепят
тази констатация, без обаче да отричат изричните термини на древните
предсказания на Месия.
Освен това, въпреки че спасителят,
евангелистите и първите християни наричат Исус син божи, според тях това
височайше прозвище е означавало през евангелските времена просто
противоположното на син на Белиал (“злодей” – прозвище на Сатана в еврейските
писания), т.е. порядъчен човек, служещ на бога, за разлика от злодея, който не
се бои от бога.
Евреите не само оспорвали на Исус
Христос качеството му на Месия и
божествения му произход, но и направили всичко възможно да го направят омразен,
да осмеят рождението, живота и смъртта му с всички хули и нечестивости, на
които било способно престъпното им ожесточение.
Измежду книгите, дело на еврейското
заслепение, няма по-отвратителна и крайна творба от Sehper Toldos Jeschut (“Книга за живота на Исус”,
произведение на богослова Хулдарик – ІІ век), която Вегензейл изрови от праха в
том втори на своята книга Tela ignea (“Огнени стрели”).
Именно в тази Sepher Toldos Jeschut четем един чудовищен разказ за
живота на нашия спасител, съчинен с крайно пристрастие и злонамереност. Така
например авторите на тази книга са се осмелили да напишат, че един жител на
Витлеем на име Пантер или Пандера се влюбил в млада жена, която била омъжена в
Йоханан. От тази нечиста връзка се родил син, когото нарекли Йешуа или Исус.
Бащата на детето трябвало да избяга и се оттеглил във Вавилония. Изпратили
младия Исус на училище. Той обаче, добавя авторът, имал нахалството да вдигне
глава и да се разкрие пред жреците, место да се яви пред тях с наведена глава и
покрито лице, както го изисквал обичаят. Това дало повод да се занимаят с
неговия произход, който бил окачествен като нечист и скоро му навлякъл куп
оскърбления.
Тази отвратителна книга била
известна още през втори век. Целз я цитира с уважение, а Ориген я отхвърля в
девета глава.
Има и една друга книга, озаглавена
също Toldos Jeschut, издадена през 1705 г. от Хулдрих, която следва по-точно
евангелския разказ за детството, но която непрекъснато допуска най-групи
анахронизми и грешки. Според нея Исус Христос се е родил и умрял по време на
царуването на Ирод Велики. Там пише също, че поданиците се оплакали на този цар
от прелюбодеянието на Пантер и Мария, майката на Исус.
Авторът, на име Йонатан, твърди, че
е съвременник на Исус Христос и живее в Йерусалим. Той пише, че по въпроса за
Исус Христос Ирод се допитал до сенаторите на един град в Цезарея. Ние няма да
следваме този абсурден автор и всичките му противоречиви твърдения.
Вследствие на тези клевети евреите
се обединяват в своята безпощадна омраза срещу християните и евангелието. Те
направили всичко възможно, за да променят хронологията в Стария завет и да
породят съмнения и трудности относно появата на нашия спасител.
Ахмед Бен Касум-ал-Андакузи, мавър
от Гренада, живял в края на ХVІ век, сочи един древен арабски ръкопис, който
бил намерен с шестнадесет оловни пластинки, изписани с арабски букви, в една
пещера близо до Гренада. Архиепископът на Гренада дон Педро Кинонес потвърждава
това. Впоследствие тези оловни пластинки, наречени гренадски, били пренесени в
Рим, където, след дългогодишен анализ, били осъдени като апокрифни по време на
папството на Александър VІІ. Те съдържат само невероятни разкази за живота на
Мария и сина й.
Името Месия, придружено от епитета лъжлив, се дава и до днес на
мошениците, които през различни епохи са се опитвали да мамят еврейската нация.
Такива лъжемесии е имало и преди появата на истинския богопомазан. Мъдрецът
Гамалиел гонопи за някой си Теодас, чиято история четем в Юдейски древности от Йосиф, книга ХХ, глава ІІ. Той се хвалел, че
преминал реката Йордан, без да си измокри краката. Повел след себе си много
хора, но римляните попаднали на групировката му, разбили я, обезглавили
главатаря и изложили главата му на показ в Йерусалим.
Гамалиел говори също за галилееца
Юда, явно същия, за когото споменава Йосиф в глава ХІ на книга втора от Юдейска война. Той казва, че този лъже
пророк събрал близо тридесет хилядна армия; но хиперболата е характерна за
еврейския историк.
През епохата на апостолите Симон,
наричан Магьосникът (“Деяния на апостолите, глава VІІІ, ст.9), успял да заплени
жителите на Самара до такава степен, че те го смятали за самата божия добродетел.
През следващия век, в 178 и 179 год.
От християнската ера, по времето на император Адриа,н начело на една войска
застанал псевдомесията Бархо-Кеба.
Императорът пратил срещу него Юлий Север, който след редица стълкновения,
затворил бунтовниците в град Битер. Войската се съпротивлявала упорито срещу
обсадата, но била победена. Бархо-Кеба бил заловен и убит. Адриан сметнал, че
най-ефикасното средство да прекрати постоянните бунтове на евреите е да им
забрани с указ да ходят в Йерусалим. Той дори поставил охрана пред градските
врати, която да не пуска оцелелите израелци.
Църковният историк Сократ (“Църковна
история”, книга ІІ, глава ХХХVІІІ) пише, че през 434 год. На остров Кандия се
появил един псевдомесия, който се
наричал Мойсей. Той твърдял, че на времето е освободил евреите, а сега е
възкръснал за тяхното повторно избавление.
Един век по-късно, през 530 год. В
Палестина имало един лъжемесия на име
Юлиан. Той се представял за велик завоевател, който ще оглави своя народ и с
войските си ще изтреби всички християни. Император Юстиниян пратил войска срещу
него, която влязла в сражение с псевдо-Христа. Той бил пленен и осъден на
смърт.
В началото на VІІІ век испанският
евреин Серен се представил за Месия, проповядвал, имал последовател и умрял
като тях в нищета.
През VІІ век имало мнозина псевдомесии. Един от тях се появил във
Франция по времето на Луи Младши. Той и привържениците му били обесени, а
имената им останали неизвестни.
Тринадесети век бил богат на лъжемесии. Наброяват се седем-осем,
които се появили в Арабия, Персия, Испания и Моравия. Един от тях, на име Давид
ел Ре, минавал за голям магьосник. Той спечелил доверието на евреите и застанал
начело на една многобройна групировка. Но и този Месия бил убит.
Жак Зиеглерн от Моравия, живял през
средата на ХVІ век, известявал близката поява на Месия, роден, казвал той, преди четиринадесет години. Твърдял, че
го видял в Страсбург и съхранявал ревностно една сабя и един жезъл, за да му ги
връчи, когато стане на възраст да проповядва.
През 1624 год. Друг един Зиеглерн
потвърдил предсказанието на първия.
През 1666 год. Сабатй-Севи, роден в
Алеп, претендирал, че е предсказанията от двамата Зиеглерновци Месия. Започнал да проповядва по
големите пътища и селата. Турците се подигравали с него, но последователите му
го боготворели. Изглежда, че отначало той не изхождал от интересите на
болшинството евреи, тъй като шефовете на синагогата в Смирна го осъдили на
смърт, но заради страховете и изгнанията, които понесъл, той бил опростен.
Сключил три брака, за които се
казва, че останали неконсумирани, защото според него това било под равнището
му. Свързал се с някой си Натан Леви: той се вживял в персонажа на пророк Илия,
който трябвало да предшества Месия.
Те отишли в Йерусалим, където Натан обявил Сабатай-Севи като избавител на
народите. Еврейското простолюдие им повярвало, но хората, чийто интереси били
засегнати, ги анатемосали.
За да избяга от предстоящата буря,
Севи се оттеглил в Константинопол, а оттам в Смирна. Натан Леви му пратил
четирима посланици, които го признали и го поздравили публично в качеството му
на Месия. Тези пратеници убедили
народа и дори няколко богослови, които провъзгласили Сабатай-Севи за Месия и цар на евреите. Синагогата в
Смирна обаче осъдила своя цар да бъде набучен на кол.
Сабатай намерил закрила в лицето на
смирненския кадия и скоро спечелил на своя страна целия еврейски народ. Поръчал
два трона, единия за себе си, а другия за най-предпочитаната си съпруга.
Нарекъл се цар на царете, а на брат си Йосиф Севи дал прозвището цар на Юдея.
Обещал със сигурност на евреите, че ще завладее Османската империя. Наглостта
му стигнала дотам,че премахнал името на императора в еврейската литургия и на
негово място сложил своето.
Затворили го в Дарданелите. Евреите
заявили, че турците пощадили живота му, защото разбирали добре, че той е
безсмъртен. Губернаторът на Дарданелите натрупал богатства от даровете, които
евреите му поднасяли, за да посещават своя цар, своя Месия-затворник, който, окован във вериги, запазвал цялото си
достойнство и подавал краката си за целувки.
Обаче султанът, който бил отседнал в
Андринопол, пожелал да сложи край на тази комедия. Извикал Севи и му казал, че
ако е Месия трябва да бъде неуязвим.
Севи се съгласил с него. Великият султан го поставил за мишена на своите
стрелци с лък. Тогава Месията признал,
че не е неуязвим, и обяснил, че бог го е изпратил само за да докаже светостта
на мюсюлманската религия. След като бил подложен на бичуване от служителите на
закона, той станал мохамеданин, живял и умрял еднакво презиран от евреите и
мюсюлманите. Това дискредитирало до такава степен претенциите на лъже месиите, че Севи се оказал техният
последен представител.
М27
(Voltaire,
Dictionnaire philosophique, Edition par R.Naves, Paris, Garnier, 1936)
"Либра Скорп" ООД
гр. Бургас 8018, п.к.38
тел.: 056/3-26-24; 088/799-64-34; 089/837-85-50
E-mail: meridian27@mail.bg
НАЧАЛО; ЗА НАС; УСЛУГИ; ЦЕНИ; ЗАБАВНО; УКАЗАТЕЛ; КОНТАКТ