ВОЛТЕРОВИЯТ ФИЛОСОФСКИ
РЕЧНИК
ИЕЗЕКИИЛ
За някои особени пасажи от този пророк и за някои древни
обичаи
Днес знаем, че за древните обичаи не
трябва да се съди по съвременните. Онзи, който се опита да реформира двора на
Алкиной от Одисея по образец на двора на Великия султан или на Луи ХІV, ще бъде
зле посрещнат от учените. Онзи, който би упрекнал Вергилий, че представя цар
Евандър наметнат с меча кожа и придружаван от две кучета, за да приема
посланици, ще бъде лош критик.
Нравите на древните египтяни и юдеи
се различават още повече от нашите, отколкото тези на крал Алкиной, на дъщеря
му Навзикая и на дядо Евандър.
Халдейският роб Йезекиил имал
видение край малката река Ховар, която се влива в Ефрат. Не бива да се
учудваме, че му се явили животни с четири лица и четири крила, с телешки
копита, че видял колела, които се движели сами и били оживени от някакъв дух;
тези знаци се нравят на въображението. Редица критици обаче изразили
възмущението си от божията заповед да се яде в продължение на триста и
деветдесет дни хляб от ечемик, пшеница и просо, намазан с човешки изпражнения.
Пророкът възкликнал: “Ох! Ох! Досега
душата ми не се е мърсила”; а бог му отговорил: “Добре, тогава ти давам волски
лайна вместо човешки, за да омесиш с тях хляба си.”
Тъй като не е прието да се яде хляб
с такъв конфитюр, повечето хора намират, че тези повели са недостойни за
божието същество, но и всеки истински философ гледа еднаква на кравешките лайна
и на всички диаманти на Великия монголски император. Що се отнася до
съображенията на бог да отреди такава закуска на пророка, не съм аз човекът,
който може да му държи сметка за това.
Достатъчно е да посочим, че тези
странни за нас заповеди не са учудвали юдеите.
Вярно е, че по времето на свети
Йероним Синагогата не е разрешавала да се чете Йезекиил преди тридесетгодишна
възраст, но това е било, защото той пише в глава ХVІІІ, че синът няма да бъде
несправедлив към бащата и че вече хората няма да казват: “Бащите ядоха кисело
грозде, а на децата зъбите скоминясаха”.
В това отношение той явно
противоречи на Мойсей, който в глада ХХVІІІ от Числа твърди, че децата носят несправедливостта на бащите си до
трето и четвърто поколение.
В глава ХХ от Иезекиил се казва, че Господ дал на юдеите недобри напътствия. Ето защо Синагогата забранявала на младежите
четиво, което би могло да породи съмнения в необоримостта на Мойсеевия закон.
Съвременните критици са още
по-учудени от глава ХVІ на Иезекиил. Ето как пророкът разкрива престъпленията
на Йерусалим. Той представя Господ, напътстващ една девойка. Господ казва на
момичето: “Когато ти се роди, пъпа ти не отрязаха, със сол не те посолиха, гола
беше и се смилих над тебе. Ти порасна, гърдите ти се наляха, поникнаха ти
косми; аз минах покрай тебе, видях те, разбрах, че е време за любов; покрих
голотата ти; прострях се с дрехата си върху теб; ти стана моя; умих те,
напръсках те с парфюм, облякох те, обух те. Дадох ти памучен шал, гривни, обици
на ушите ти, венец на главата ти и т.н.
Тогава ти разбра красотата си и
почна да блудстващ с всеки минувач… блудстваше дори по площадите, разтваряше
краката си за всеки пътник… лягаше с египтяни… накрая плащаше на любовниците
си, правеше им подаръци, за да спят с теб … плащайки, вместо на теб да плащат.
Ти правеше обратното на другите момичета… Поговорката казва: “Каквато майката, такава и дъщерята”;
това се отнася и за теб.”
Глава ХХІІІ буди още повече
възмущения. Една майка имала две дъщери, които рано загубили девствеността си.
Голямата се казвала Охола, по-малката – Охолива… “Охола била луда по млади
управници, градски началници, конници; от най-ранна младост тя безпътствала с
египтяни… Сестра й Охолива блудствала още повече със снажни военачалници,
градски управители и с ездачи на коне; тя излагала наяве безчестието си,
множала блудствата си; яростно търсела съвкупления с мъже, чийто член е като
магарешки и които пръскали семето си като коне…”
Тези описания, които толкова
ужасяват впечатлителните умове, в същност показват само беззаконията на
Йерусалим и на Самария. Изразите, които ни се струват волни, за времето си са
били общоприети. Същата непринуденост проличава без задръжки на много места в
Писанието. Там често става дума за разтворена вулва. Библейските думи за
съвкуплението на Вооз с Рут, на Юда със снаха си не са неприлични на еврейски,
а изглежда, че на нашия език шокират.
Човек не се покрива с наметало,
когато не се срамува от голотата си. Защо по онова време хората трябвало да се
срамуват да назоват детеродните органи, след като, обещавайки някому нещо, го
пипали по органите? Това е било изява на уважение, символ на вярност, както
някога у нас феодалите полагали ръцете си в тези на отвъд планинските
господари.
Ние преведохме “детеродни органи” с
“бедра”. Елиезер слага ръка под бедрото на Авраам; Йосиф слага ръка под бедрото
на Яков. В Египет това е бил твърде древен обичай. Египтяните са били толкова далеч
от идеята за безсрамие на онова, което ние не смеем нито да покажем, нито да
назовем, че носели на тържествено шествие голямо изображение на мъжки член,
наречено phallum, от благодарност към боговете, задето чрез този член
умножавали човешкия род.
Всичко това показва ясно, че нашите
норми за благоприличие се различават от тези на другите народи. Кога е имало у
римляните повече изисканост от времето на Август? Това обаче никак не пречи на
Хораций да каже в една нравоучителна творба: “И не се боя докато…, че някой ще
ме обезпокои”.
Август си служи със същия израз в
една епиграма срещу Фулвия.
Ако у нас някой употреби думата,
съответстваща на futio,на него ще гледат като на пиян хамалин. Тази дума и редица други,
с които си служат Хораций и останалите поети, ни изглеждат още по-неприлични от
изразите на Йезекиил. Или трябва да се отърсим от всички наши предразсъдъци,
когато четем древните автори, или трябва да пътуваме сред отдалечени народи.
Природата е еднаква навсякъде, а обичаите навсякъде се различават.
Веднъж срещнах в Амстердам един
равин, който ме заговори по този въпрос. “Приятелю, каза той, колко сме ви
благодарни! Вие показахте цялото величие на Мойсеевия закон, обяда на Йезекиил,
неговите красиви постъпки на брега на реката; Охола и Охолива са прекрасни;
това, братко мой, са образи, които показват, че един ден еврейският народ ще
бъде господар на цялата земя; но защо сте пропуснали толкова други, които са
почти толкова завладяващи? Защо не споменахте за Господ, който казва на мъдрия
Осия във втората строфа на първа глава: “Осия, вземи една уличница и й направи
синове на уличница”. Това са собствените му думи. Осия взел момичето, родил му
се син, а после дъщеря, а после още един син. Тази връзка продължила три
години. “Това не е всичко, казал бог в третата глава: вземи сега не само
развратница, но и прелюбодейка”. Осия се подчинил, но това му струвало петдесет
екю и 750 грама ечемик, защото, както знаете, в обетованата земя имало много
малко пшеница. И знаете ли какво означава всичко това?” – “Не”, отговорих аз.
“И аз не знам” – каза равинът.
Един важен учен се приближи и ни
каза, че това са приятни образи на въображението. “О, господине, отговори един
добре образован младеж, ако търсите въображение, повярвайте ми, Омир, Вергилий
и Овидий са за предпочитане”. Който обича пророкуванията на Йезекиил, заслужава
да сподели обяда му”.
М27
(Voltaire,
Dictionnaire philosophique, Edition par R.Naves, Paris, Garnier, 1936)
"Либра Скорп" ООД
гр. Бургас 8018, п.к.38
тел.: 056/3-26-24; 088/799-64-34; 089/837-85-50
E-mail: meridian27@mail.bg
НАЧАЛО; ЗА НАС; УСЛУГИ; ЦЕНИ; ЗАБАВНО; УКАЗАТЕЛ; КОНТАКТ