ВОЛТЕРОВИЯТ ФИЛОСОФСКИ
РЕЧНИК
СОЛОМОН
Името на Соломон е било винаги на уважени
в източните страни. Приписваните му съчинения, юдейските летописи, арабските
разкази са разнесли славата му чак до Индия. Неговото царуване бележи велика
епоха в историята на евреите.
Той е бил третият цар на Палестина.
В първата книга Царства се казва, че
майка му Вирсавия склонила Давид да короняса Соломон вместо по-големия му брат
Адония. Не е чудно, че жена, участвала в убийството на първия си мъж, е
проявила необходимата ловкост, за да даде наследството на извънбрачното си
отроче и да лиши законния си син, който, освен това, бил по-големият.
Учудващо е това, че пророк Натан,
който обвинил Давид в прелюбодеяние, в убийството на Урия и в последвалата го
женитба, е човекът, който след това помогнал на Вирсавия да възкачи на трона
родения от този кървав и позорен брак Соломон. Обективно погледнато, тази
постъпка показва, че според случая пророк Натан имал две мерки и две теглилки.
В тази книга не се казва,че Натан получил специална заръка от бога да лиши
Адония от наследство. Ако е имал такава заръка, трябва да я уважим; но ние се
осланяме само на писаното.
Когато Соломон лишил Адония от
престола, Адония го помолил само да му разреши да се ожени за Ависага –
девойка, дадена на Давид да сгрява старините му. Писанието не уточнява дали
Соломон оспорвал на Адония държанката на баща си, а просто казва,че след тази
молба той заповядал да убият брат му. Очевидно бог, който му вдъхвал мъдрост, в
този момент го е лишил от чувство за справедливост и човещина, както
впоследствие то е лишил от способността да живее въздържано.
В същата книга Царства се казва, че той владеел голямо царство, което се
простирало от Ефрат до Червено море и до Средиземно море. За съжаление обаче
там се казва същевременно, че царят на Египет бил завладял Газер в Ханаан и че
той дал град Газер за зестра на дъщеря си, която според твърденията станала
жена на Соломон. Пише също, че в Дамаск имало цар, че царствата в Сидон и Тир
процъфтявали и че ограден от могъщи държави, той проявил безспорна мъдрост,
като запазил мир с всичките си съседи. Голямото изобилие, заляло страната му,
може да се обясни само с дълбоката му мъдрост, защото по времето на Саул, в
страната нямало нито един железар и едва се намерили две саби, когато Саул
трябвало да воюва срещу филистимците, които държали в робство евреите.
И така, Саул, в чиято държава
отначало имало само две саби, скоро след това разполагал с тристахилядна
войска. Турският султан никога не е имал такава многобройна армия. С нея е
можело да се завладее светът. Тези противоречия като че ли изключват всякакъв
разсъдък, но разсъждаващите хора смятат, че Давид, наследил победения от
филистимците Саул, трудно е можел по време на царуването си да изгради толкова
обширна империя.
Богатствата, които оставил на
Соломон, са още по-невероятни. Той му наброил сто и три хиляди златни таланта и
един милион и тринадесет хиляди сребърници. Един еврейски златен талант струва
около шест хиляди лири стрерлинги. Общата сума от наследството в брой като се
изключат скъпоценните камъни, други ценности и нормалният доход, който несъмнено
е бил пропорционален на това състояние, възлиза на един милиард сто и
деветнадесет милиона и петстотин хиляди
лири стерлинги или на пет милиарда петстотин деветдесет и седем немски екю, или
на двадесет и пет милиарда шестстотин четиридесет и осем милиона френски екю.
По това време не е имало толкова сечени пари в целия свят.
След всичко това не е ясно защо
Соломон си отварял толкова грижи да праща флотата си за злато в Офир. Още
по-загадъчно е защо този могъщ владетел нямал в обширната си страна нито един
човек, който да умее да сече дърва в Ливанския лес. Той се принудил да моли
тирския цар Хирам да му услужи с дървари и работници. Трябва да признаем, че
тези противоречия са отличен повод коментаторите да упражняват таланта си.
Всеки ден за обед и вечеря в дома му
се поднасяли петдесет вола, сто овци, както и птици, и дивеч в изобилие. Това
представлява тридесет хиляди килограма месо дневно – наистина охолен дом.
Добавя се, че имал четиридесет
хиляди конюшни и толкова помещения за
бойните коли; двадесет хиляди конюшни само за кавалерията. Ето това се казва
многобройно снаряжение за една планинска страна! Това е голямо оборудване за
цар, чийто предшественик имал само едно муле при качването си на престола, и за
местност, където се отглеждат само магарета.
Владетел с толкова много каруци не
може да се задоволи с малко жени. Приписват ме седемстотин, които носели
званието царици. Странното е това, че
имал само триста държанки, противно на обичая царете да имат повече любовници,
отколкото съпруги.
Той поддържал четиристотин и
дванадесет хиляди коне, очевидно за да се разхожда с жените си покрай
Генисаретското езеро или покрай Содомското езеро, или пък около Седронкия
поток, който щеше да бъде едно от най-чудните места на земята, ако не
пресъхваше девет месеца в годината и ако теренът не беше малко каменист.
Колкото до храма, който построил и
който евреите смятали за най-хубавата постройка в света, ако Браманите,
Микеланджело и Падио го бяха видели, те нямаше да изпаднат във възторг. Той
представлявал един вид малка четвъртита крепост, с вътрешен двор, в който имало
една постройка, дълга четиридесет лакти, и друга, дълга двадесет лакти. Казва
се само, че тази втора постройка, която служела за храм, оракул и светейшо
място, била широка, дълга и висока двадесет стъпки. Всеки европейски архитект
би гледал на нея като на паметник на варварщината.
Приписаните на Соломон книги са
надживели храма му. В това се състои
може би едно от най-големите доказателства за силата на предразсъдъците и за
безсилието на човешкия разум.
Тези книги били уважавани само
заради името на автора. Намирали ги за добри,защото вярвали, че са писани от
цар, който освен това минавал за най-мъдрия човек.
Първата книга, която му се приписва
е Притчи. Това е сборник от банални и
просташки максими, които са несвързани, безвкусни, зле подбрани и безцелни.
Можем ли да вярваме, че един просветен
цар ще състави сборник от сентенции, сред които няма нито една за начина да се
управлява, за политиката, нравите на царедворците, обичаите в царския двор? За
сметка на това има цели глави, посветени на разни голтачки, които приканват на
улицата минувачите да спят с тях.
Да вземем наслуки няколко от тези
пословици:
“Има три ненаситни неща плюс едно
четвърто, които никога не казват “достатъчно”: гробът, жената, вечно жадната за
вода земя; четвъртото е огънят, който никога не казва “достатъчно”.
“Има три трудни неща и едно
четвърто, които са ми напълно неизвестни: пътят на орела във въздуха, пътят на змията
под камъка, пътят на кораба в морето и пътят на мъже в жената”.
“Има четири неща, които са измежду
най-малките на земята, но са по-мъдри от най-мъдрите: мравките-дребно племе,
което приготвя храната си по време на жетвата; зайците-слабо племе, което спи
по камъните; скакалците, които нямат цар, но се движат на групи; гущерът, който
работи с ръцете си, но живее в царски дворец”.
Може ли тези простащини и
безсмислици да се приписват на един велик цар, на най-мъдрия измежду живите?
Очевидно тези, които го смятат за автор на тези плоски детинщини и му се
възхищават, не са измежду най-мъдрите.
Притчите са
били приписвани на Исайя, Елзия, Собна, Елиаким, Йоаке и на мнозина други.
Който и да е събрал този сборник от ориенталски сентенции, по нищо не личи, че
над тях е работил някой цар. Би ли казал той, че “царският гняв е като лъвския
рев?” Така говори поданикът или робът, който трепери от разгневения си
господар. Соломон би ли говорил толкова за безпътната жена? Би ли казал: “Не
гледайте виното, което изгледа светло и блести благодарение на стъклената
чаша?”
Твърде се съмнявам по времето на
Соломон да е имало стъклени чаши за пиене. Те се използват от неотдавна. Всички
древни хора са пиели с дървени или метални чаши. Този единствен пасаж показва,
че въпросната еврейска рапсодия е била съчинена в Александрия, подобно на
редица други еврейски книги.
Еклисиаст,
за чийто автор също се сочи Соломон, има съвсем различен замисъл и постройка.
Говорещият в тази книга изглежда отърсен от илюзиите за величие, отегчен от
наслади и отвратен от науката. Това е епикурейски философ, който на всяка
страница повтаря, че справедливостта и безчестието еднакво зависят от
случайността, че човек с нищо не е повече от животното, че е по-добре да си
нероден, отколкото да съществуваш, че отвъден живот няма и че единственото
добро и разумно нещо е да се радваш мирно с любимата си жена на плода от труда
си.
Цялата творба е пронизана от
сладострастие и преситеност. Изглежда, че само в последната строфа има нещо
поучително за бога, за да се избегне скандалът около тази книга.
Критиците трудно ще се убедят, че тя
е от Соломон. Не е естествено той да каже: “Горко на земята, чийто цар е дете!”
Евреите още не са имали такива царе.
Не е нормално той да каже:
“Наблюдавам царския лик”. Много по-вероятно е авторът да е искал да припише на
Соломон известни слова и по невнимание, присъщо на всички еврейски книги, да е
забравял често в хода на изложението, че говори цар.
И до днес е учудващо, че тази
нечестива книга се нарежда сред каноническите книги. Ако сега трябваше да се
канонизира Библията, Еклисиаст с
положителност нямаше да бъде включена. Тя е била вмъкната по време, когато
книгите са били голяма рядкост, когато са им се възхищавали повече, отколкото
са ги четели. Това, което може да се направи днес, е да се смекчи колкото е
възможно епикуризмът, с който е пропита цялата книга. Към Еклисиаст се отнасяме, както към редица други неща, които
предизвикват възмущение. Те са били възприети в период на невежество. Днес
тълкувателите са принудени, за срам на разума, да ги защищават в епоха на
просвещение, да прикриват абсурдите и ужасите с алегории.
Песен на песните също се приписва на Соломон, защото думата цар се среща на две-три
места, защото за една влюбена девойка се казва, че е хубава като Соломоновите
завеси, и защото тя казва, че е черна,
от което се смятало, че тук Соломон говори за египетската си жена.
Тези три аргумента са достатъчно
нелепи:
1. Когато любимата казва на любимия
си: “Царят ме въведе в чертозите си”, тя очевидно говори за друг, а не за
любимия си. Следователно царят не е този любим. Тя има пред вид царя на
пиршеството, водещия церемонията, домакина. Тази еврейка далеч не е царска
любовница. В цялата книга тя е овчарка, полско момиче, което търси любимия си
на село и из градските улици, но пазачите на градските порти я спират и й
взимат роклята.
2. Хубава съм като Соломонови завеси е израз на селянка, която иска да
каже: “Хубава съм като царските килими”; и тъкмо защото името на Соломон се
цитира в тази творба, тя не може да е написана от него. Кой монарх би използвал
такова нелепо сравнение? “Вижте, казва любимата в третата глава, вижте цар
Соломон с венеца, с който го е увенчала майка му в деня на неговата сватба.”
Кой не вижда в тези изрази обичайните сравнения, с които си служат простолюдните
девойки, когато говорят за любимите си? Те казват: “Хубав е като принц”,
“Прилича на цар” и т.н.
3. Вярно е, че овчарката, която
говори в любовната песен, казва, че е загоряла от слънцето, че е почерняла. А дъщерята на египетския цар
не е била почерняла. Знатните момичета в Египет са бели. Клеопатра е била бяла.
С други думи, тази героиня не може да бъде едновременно селско момиче и царица.
Възможно е владетел с хиляда жени да
е казал на някоя от тях: “Целуни ме в устата, зърната на твоите гърди са
по-вкусни от виното”. Когато става дума за целувка по устата, кралят и овчарят
могат да говорят еднакво. Разбира се, странно звучи твърдението,че в тази част
на песента говори момичето и че то хвали зърната на любимия си.
Не отричам също, че един галантен
цар може да чуе от любовницата си думи като: “Моят любим е като букет от
смирна, той ще остане на гърдите ми”. Не знам точно какво представлява букетът
от смирна: когато обаче любимата приканя любимия си да обхване врата й с лявата
ръка и да я прегърне с дясната, всичко
ми е ясно.
Бихме помолили автора на тази песен
за някои обяснения по повод на следния пасаж: “Твоят пъп е като купа, в която
винаги има нещо за пиене; твоят корем е като крина с пшеница; твоите цицки са
като два млади сръндака, а носът ти е като Ливанското възвишение”.
Трябва да призная, че стилът в
еклогите на Вергилий е съвсем друг, но всеки пише по своему и един евреин не е
длъжен да пише като Вергилий.
Ето още един добър пример за
ориенталско красноречие: “Сестра ми е още малка и няма зърна. Какво да правя с
нея? Ако е стена, ще я надстройвам, ако е врата, ще я затворя?”
Няма нищо лошо, че най-мъдрият
човек, Соломон, е говорил така по време на своите гуляи, но мнозина равини са
смятали, че тази малка сладострастна еклога не само не е от цар Соломон, а е и
просто недостоверна. На това мнение е бил Теодор Мопсуестки, а прочутият Гроций
осъжда свободомислието в Песен на Песните,
наричайки я позорна.
Независимо от това, тя е обявена за
свята книга, която се тълкува като вечна алегория на брата на Исус Христос с
неговата църква. Според мен алегорията е малко пресилена. Не виждам какво би
могла да подразбира църквата, когато авторът казва, че малката му сестричка
няма зърна.
Все пак тази песен е ценен документ
от античността, тя е единствената любовна творба, която са оставили евреите.
Наистина, тя представлява несръчна рапсодия, но е наситена със сладострастие.
Непрекъснато се говори за целувки в устата, за гърди, които са за предпочитане
пред виното, за бузи с цвят на гугутки. Там често се споменава висшата наслада.
Това е еврейска еклога, чийто стил е типичен за всички еврейски литературни
творби, несвързан, без последователност, изпълнен с повторения, неясен, с пошли
метафори. На някои пасажи излъчват чистосърдечни любовни нотки.
Книгата Премъдрост Соломонова се отличава с много по-сериозен стил, но и
тя, подобно на Песен на песните, не е
от Соломон. Обикновено за неин автор се смята Исус, син на Сирах, или Филон от
Библос. Но независимо кой е нейният автор, по негово време Петокнижие вероятно още не е съществувало, защото в глава Х пише,че
когато настъпи потопът, Авраам решил да принесе Исаак в жертва, а на друго
място родоначалникът Йосиф се представя като цар на Египет.
Колкото до Еклисиаст, за която вече говорихме, Гроций смята, че е писана по
времето на Зоробабел. Видяхме колко смели са твърденията на автора на Еклисиаст. Известно е, че според него
“хората с нищо не стоят над животните; че по-добре човек да е нероден,
отколкото да съществува; че няма задгробен живот; че единственото добро на този
свят е да се радваш на труда си и да бъдеш с любимата жена”.
Възможно е Соломон да е говорил така
с някоя от жените си. Смята се, че по този начин той сам се укорява; но тези
максими, които намирисват на свободомислие, никак не приличат на укори. Подиграва
се с хората онзи, който се опитва да открие обратното на казаното от автора.
Впрочем според мнозина църковни отци
Соломон се е покаял, така че можем да му простим.
По всичко личи, че за своето време и
за народа си Соломон е бил богат и учен. Преувеличението, неразделен спътник на
простащината, му приписвало богатство, каквото той не можел да притежава, и
книги, които не е можел да напише. Впоследствие почитта на хората към
древността е превърнала тези грешки в свети истини.
А какво ни интересува дали тези
книги са написани от един евреин? Нашата християнска религия е изградена върху
основите на еврейската, но не върху всичките книги, написани от евреите.
Защо Песен на Песните трябва да е по-свята за нас от легендите на Талмуда? Защото, твърдят някои, ние сме
я включили в еврейския канон. А какво представлява този канон? Сборник от
автентични текстове. Добре, но значи ли това, че автентичният текст е
божествен? Нима историята на царчетата от Юдея и Сихем е нещо повече от един разказ?
Що за предразсъдъци! Ние ненавиждаме евреите, а искаме всичко писано от тях и
стигнало до на да носи божествен отпечатък. Не можем да си представим
по-очебийно противоречие.
М27
(Voltaire, Dictionnaire philosophique, Edition par R.Naves, Paris, Garnier, 1936)
"Либра Скорп" ООД
гр. Бургас 8018, п.к.38
тел.: 056/3-26-24; 088/799-64-34; 089/837-85-50
E-mail: meridian27@mail.bg
НАЧАЛО; ЗА НАС; УСЛУГИ; ЦЕНИ; ЗАБАВНО; УКАЗАТЕЛ; КОНТАКТ