ВОЛТЕРОВИЯТ ФИЛОСОФСКИ
РЕЧНИК
БИТИЕ
Казаното за Мойсей в главата, която
ще му посветим, няма да повтори казаното дотук. Сега ще проследим
последователно няколко основни черти на Битието.
“В началото Бог сътвори небето и земята”.
Така е преведено, но преводът не е
точен. Няма малко образован човек, който да не знае, че текстът гласи: “В
началото боговете направиха или
боговете направи небето и земята”. Впрочем този смисъл отговаря на древното
схващане на финикийците, които смятали, че бог използвал по-низшите богове, за
да оправят хаоса, Хаутереб. От дълго
време финикийците били могъщ народ, който имал своя теогония, преди юдеите да
завладеят няколко селища от земите му. Съвсем естествено е да се смята, че
когато юдеите се установили в близост до Финикия, те започнали да изучават
езика им, особено когато били роби на финикийците. Тогава онези, които знаели
да пишат, преписвали нещо от старата теология на своите владетели. Такъв е ходът
на човешкия дух.
По времето, когато се смята, че е
живял Мойсей, финикийските философи вероятно са знаели достатъчно неща, за да
гледат на земята като на точка в сравнение с безкрайния брой тела, които бог е
разположил в необятното пространство, наречено небе. Но тази толкова стара и невярна идея, че небето е направено
за земята, почти винаги е преобладавала сред тоя невеж народ. Все едно да
кажем, че бог създал всички планини и една песъчинка, и да си въобразяваме, че
тези планини са сътворени заради песъчинката. Не е възможно финикийците,
толкова добри мореплаватели, да не са били добри астрономи. Старите
предразсъдъци обаче преобладавали и именно те са били единствената наука на
юдеите.
Земята беше безводна и пуста: тъмнина се разстилаше над бездната, и Дух
Божий се носеше над водата.
Тоху-боху
означава именно хаос, безредие; това е звукоподражателна дума, каквито се
срещат във всички езици, например миш-маш, тумба-лумба, чук-чук. Земята още не
е била оформена като сега; материята съществувала, но божията мощ още не я е
била устроила. Божият дух означава дъх, дихание,
което раздвижвало водите. Тази идея е изложена във фрагментите на финикийския
автор Санкониатон. Както всички народи, и финикийците смятали, че материята е
вечна. Няма автор от древността, който да е твърдял, че нещо е произлязло от
нищото. Никъде в Библията не е
казано, че материята е направена от небитието.
Хората винаги са били разделяни по
въпроса за вечността на света, но никога върху вечността на материята.
Gigni
De
nihilo nihilum, in nihilum nil posse reverti.
(“От нищото нищо не се ражда и нищо
не може да се върне в нищото” – лат.)
“Рече Бог: да бъде светлина и биде светлина. Видя Бог, че светлината е
добро нещо; и отдели той светлината от тъмнината; светлината нарече ден, а
тъмнината – нощ. Биде вечер, биде утро – един ден. И рече Бог: да има твърд
посред водата и тя да дели вода от вода. И създаде Бог твърдта; и раздели
водите над твърдта и водите под нея; и нарече Бог твърдта небе; биде вечер,
биде утро – ден втори и видя той, че това е добро”.
Нека първо да видим дали епископът
на Авранш, Юет и Льклер нямат основание срещу онези, които смятат, че този
пасаж е пример за висше красноречие.
За това красноречие не се споменава
в никоя история, писана от юдеи. Тук стилът е съвсем прост, както и навсякъде в
тази книга. Ако в стремежа си да разкрие божията мощ един оратор си послужеше
само с израза: “Той рече: Да бъде светлина, и светлината биде”, това би звучало
възвишено. Такъв е следният откъс от един псалм: Dixit, et facta sunt.
(“Рече и стана”. - лат.)
Употребен еднократно, за да изгради
един силен образ, този израз поразява духа и го извисява. Но в нашия случай
имаме обикновено повествование. Еврейският автор говори за светлината, както и
за останалите сътворени неща. И след всяка творба той казва: “И видя Бог, че това е добро”. Несъмнено
всичко в сътворението е възвишено, но сътворяването на светлината не е
по-възвишено от това на полската трева. Възвишено е онова, което стои над
останалото, а този похват се среща навсякъде във въпросната глава.
Също така много старо е схващането,
че светлината не идва от слънцето. Светлината изпълвала въздуха преди
изгреви слез залез слънце. Хората
смятали, че слънцето само я тласкало по-силно към нас. Ето защо авторът на Битие плаща дан на това общоприето
заблуждение и посредством странно
преобръщане на естествения порядък сътворява слънцето и луната четири дни след
светлината. Не е обяснимо как е имало една сутрин и една вечер, преди да е
имало слънце. Тук е налице някакво объркване, от което не може да се излезе.
Вдъхновеният автор се е съобразявал с неясните, но очевидни предразсъдъци на
своята нация. Бог не е имал претенцията да учи юдеите на философия. Той е можел
да извиси духа им до истината, но е предпочел сам да слезе при тях.
Отделянето на светлината от
тъмнината не почива на по-добри физически познания; излиза, че нощта и денят
били смесени заедно като различни видове зърно, които впоследствие се сортират.
Известно е,че тъмнината е просто липса на светлина и че светлината съществува,
доколкото нашите очи имат усещане за нея; но по онова време хората са били
далеч от тези истини.
Идеята за небесния свод също идва от
най-дълбока древност. Хората си въобразявали, че небесата били твърди, защото
по тях се забелязвали все едни и същи явления. Небесата се движели над главите
ни, следователно те били от много твърда материя. Как може да се изчисли колко
вода получават облаците от земните и морските изпарения? Не е имало някой Халей
да пресметне това. Така че на небето имало водни резервоари. Тези резервоари
можел ида се държат само на стабилен свод, през който се виждало – значи бил
кристален. За да могат тези води да паднат от този свод на земята, необходими
са били отварящи се и затварящи се врати, шлюзи, водопади. Такава е била тогавашната астрономия; и тъй като се
пишело за юдеите, трябвало да се възприемат техните идеи.
“Създаде Бог две големи светила, едното да управлява деня, другото –
нощта; създаде и звездите”.
Все същото невежество по отношение
на природата. Юдеите не са знаели, че Луната свети само с отразена светлина.
Авторът говори за звездите като за дреболии, въпреки че и те са слънца, всяко
от които е център на цял един свят. Светият дух е съответствал на духа на
времето. “Бог каза също: “Да сътворим човек по наш образ и да господства той
над морските риби и т.н.”
Какво са разбирали юдеите под “Да сътворим човек по наш образ?” Това,
което е разбирала цялата древност.
Finxit
in effigiem moderantum cuncta deorum.
(“Създаде в образа на боговете,
които управляват всичко”. - лат.)
Образи се правят само от тела. Никоя
нация не е измислила бог без тяло, не е възможно да си го представим по друг
начин. Може да се каже: “Бог не е нищо, съгласно това, което знаем”, но не
можем да имаме някаква идея за него. Юдеите са вярвали, като всички други
народи, че бог винаги е телесен. Всички църковни отци са смятали, че бог е
телесен, докато не възприели идеите на Платон.
Мъж и жена ги сътвори.
Ако бог или второстепенните богове
създали мъжки и женски човек по тяхно подобие, изглежда, че юдеите са вярвали в
бог и в мъжки и женски богове. В същност не е ясно дали авторът иска да каже,
че отначало човек е бил двуполов, или пък че според него бог сътворил Адам и
Ева в един и същи ден. Най-естественият смисъл е бог да е направил Адам и Ева
едновременно; но това би противоречало напълно на сътворяването на жената,
направена от мъжко бедро седем дни по-късно.
И си почина той в седмия ден.
Финикийците, халдейците и индийците
твърдели, че бог сътворил света на шест времена, които древният Заратустра нарича
гахамбара, известни сред персийците.
Несъмнено е, че всички тези народи
са имали свое богословие, преди юдейското племе да се засели по пустините на
Хорив и Синай, преди то да създаде свои писатели. Така че е съвсем вероятно
историята за шестте дни да е взета от тази за шестте времена.
От Рая изтичаше река, за да напоява градината, и подир се разклоняваше
на четири реки: името на едната е Фисон. Тя обикаля цялата земя Хавилска, там,
дето има злато… Името на втората река е Геон: тя обикаля Етиопия… Третата е
Тигър, а четвъртата Ефрат…
Според тази версия земният рай е
обхващал почти една трета част от Азия и Африка. Ефрат и Тигър извират на
повече от шестдесет левги една от друга, в ужасни планини, които нямат нищо
общо с градини. Реката, която огражда Етиопия и която може да бъде само Нил или
Нигер, извира на повече от седемстотин левги от изворите на Тигър и Ефрат; и
ако Фисон е Фас, учудващо е да се сложат на едно място изворът на една скитска
река и този на една африканска.
Впрочем Едемската градина явно е
взета от едемските градини в Саана, в прочутата през цялата древност Щастлива
Арабия. Евреите, този млад народ, са били арабско племе. Те са се гордеели с
най-доброто от най-хубавата част на Арабия. Те винаги са използвали старите
традиции на големите народи, сред които са се промъквали.
След това Господ Бог взе човека и го посели в Едемската градина, да я
обработва.
Много е хубаво човек да обработва
градината си, но за Адам ще е било трудно да обработва градина, дълга
седемстотин-осемстотин левги. Явно са му дали и помощници.
Не яжте от плода на познанието за доброто и злото.
Трудно можем да си представим дърво,
което да отличава доброто от злото, както крушата се отличава от зарзалата.
Впрочем защо бог не иска човек да познава доброто и злото? Обратното не е ли
по-достойно за бог и по-полезно за човек? Според нашия беден разум бог е
трябвало да заповяда на човек да яде много от този плод; но ние явно трябва да
подчиним собствения си разум на неговия.
Ядете ли от него, ще умрете.
Адам обаче ял и не умрял. Напротив,
казва се, че живял още деветстотин и тридесет години. Много отци са тълкували
това като алегория. Наистина, може да се каже, че другите животни не знаят, че
ще умрат, докато човек знае това благодарение на разума си. Този разум е
дървото на познанието, с помощта на което той предвижда своя край. Може би това
е най-разумното обяснение.
И рече Господ: не е добро за човека да бъде сам;
Да му сътворим помощник, нему подобен.
Читателят очаква, че Господ ще даде
на мъжа една жена; нищо подобно; Господ му води всички животни.
И името, което Адам дава на всяко животно, става истинското му име.
Под истинско име на едно животно се
разбира наименованието на всички свойства от този животински вид или поне на
най-основните. Това обаче го няма в никой език. Всеки език има няколко
звукоподражателни думи като келтската coq, която приблизително изразява
пеенето на петела, латинската loupous и т.н. Но тези подражателни думи са
съвсем малко на брой. Освен това, ако Адам е познавал всички качества на
животните или вече е бил ял от плода на познанието, или не е било необходимо
бог да му забранява този плод.
Забележете, че тук за пръв път в
битието се споменава името на Адам. У древните брамани, много по-стари от
юдеите, първият човек се е казвал Адимо, дете на земята, а жена му се наричала
Прокрити – живот; така пише във Вейдама,
която е може би най-старата книга в света. Адам и Ева означавали същото на
финикийски език.
Когато Адам заспа, Бог взе едно от ребрата му и запълни мястото с плът;
и създаде той от реброто, взето от Адам, жена и я заведе при Адам.
В предишната глава Господ вече бе
сътворил мъжа и жената; защо сега взима едно ребро от мъжа, за да направи от
него вече съществуващата жена? Отговарят ни, че авторът съобщава на едното
място това, което обяснява на другото.
Змията бе най-хитра от всички животни на земята, и т.н.; и рече тя на
жената, и т.н.
Цялата тази глава нищо не споменава
за дявола; всичко тук се отнася до физическата страна на нещата. Източните
народи са смятали, че змията е не само най-хитрото животно, но че е и
безсмъртна. Халдеите разказвали притчата за кавгата между бог и змията; тази
история била съхранена от Фересид. Ориген я споменава в своята книга VІ срещу
Целз. По време на празненството на Бакх хората носели змии. Египтяните
придавали на змията някаква божественост според твърдението на Евсевий в
неговото Въведение в Евангелието,
книга 1, глава Х. В Арабия, в Индия и дори в Китай змията се смятала за символ
на живота; затова и китайките императори, които са по-стари от Мойсей, носели
винаги образа на змия върху гърдите си.
Ева никак не се учудва, че змията й
говори. Във всички древни истории животните са говорели; ето защо, когато
Пилпай и Локман представили говорещи животни, никой не се изненадал.
Цялата тази случка е толкова
физиологическа и лишена от всякаква алегория, че е обяснимо защо оттогава
змията пълзи по корем, защо ние искаме да я смажем и защо тя винаги се опитва
да ни ухапе; така се обяснявало в древните превъплъщения защо гарванът, който
преди е бил бял, сега е черен, защо бухалът напуска убежището си само нощем,
защо вълкът е хищник и т.н.
Ще умножа мъките и бременностите ти; ще раждаш с болка; ще бъдеш под
мъжката власт и мъжът ще ти е господар.
Не е известно умножаването на
бременностите да минава някъде за наказание. Напротив, твърди се, че е смятано
за голяма благодат, особено сред юдеите. Родилните мъки са силни само при
слабосилните жени; онези, които са свикнали да работят, раждат много лесно,
особено в топлите климати. Някои животни също страдат много при раждането, а
понякога умират. Що се отнася до превъзходството на мъжа спрямо жената, това е
нещо съвсем естествено; това е резултат на силата на тялото и дори на духа.
Обикновено мъжът е по-способен на продължително внимание от жената и по-приспособен
за умствена и ръчна работа. А когато жената е по-сръчна и по-умна от мъжа си,
тя командва, тогава мъжът е подчинен на жена си.
И направи им Господ кожени дрехи.
Този откъс доказва, че юдеите са
смятали бог за телесен, след като го показват да упражнява шивачество. Един
равин на име Елазар е писал, че бог покрил Адам и Ева с кожата на същата змия,
която ги е изкусила; а Ориген твърди, че тази кожена дреха е била нова плът,
ново тяло, което бог сътворил за човека.
И рече Господ: ето, Адам стана един от нас.
Да се отрича, че първоначално юдеите
са се прекланяли на множество богове, означава да се отрича общоприетата
истина. По-трудно е да се разбере какво те разбират под думата бог, Eloim. Някои тълкуватели са твърдели, че
тези думи, един от нас, означават
триединството: но в Библията явно не
става дума за триединството. Триединството не е съставка от много богове, то е
един и същ троен бог, а юдеите не са чували за бог с три лица. С думите подобни нам вероятно юдеите назовавали
ангелите, Eloim, така че тази книга е била написана чак когато те възприели вярата в
тези по-низши богове.
Тогава Господ го изпъди от Едемската градина, за да обработва земята.
Но Господ го бил завел в Едемската
градина, за да я обработва. Ако от
градинар Адам станал орач, трябва да признаем, че с това положението му не се
влошило особено; добрият орач не отстъпва на добрия градинар.
Според някои твърде смели
коментатори цялата тази история, общо взето, подкрепя идеята, която хората
имали и имат до днес, че първите епохи били по-добри от съвременните. Винаги
настоящето се оплаква, а миналото се възхвалява. Претоварените от работа хора
свързвали щастието с бездействието, без да мислят, че най-лошото състояние за
човека е да няма какво да прави. Хората често се смятали за нещастни и стигнали
до представата за едно време, когато всички били щастливи. Все едно да заявим:
“Било е време, когато никое дърво не загивало, никое животно не боледувало, не
слабеело, нито пък било разкъсвано от друго.” Оттук и представата за златния
век, за яйцето, пробито от Ариман, за змията, която откраднала от магарето
рецептата за щастлив и безсмъртен живот, която човекът бил сложил под самара
му; оттук и битката на Тифон срещу Озирис, на Офион срещу боговете; и
прословутата кутия на Пандора, и всички тези стари разкази, някои от които са
забавни, но никой не е поучителен.
И постави той в райската градина херувим, размахващ пламтящ меч, за да
пази пътя към дървото на живота.
Думата kerub означава вол. Вол, въоръжен с пламтяща сабя, представлява странна гледка
пред една врата. Но оттогава юдеите изобразявали ангелите под формата на волове
и ястреби, въпреки че им е било забранено да изобразяват каквото и да било. Те
явно са взели тези волове и ястреби от египтяните, от които са заимствали
толкова неща. Отначало египтяните обожавали вола като символ на земеделието, а
ястреба – на ветровете; никога обаче от вол не са правили портиер.
Когато боговете Eloim видяха, че дъщерите човешки са хубави, вземаха си за жени кой каквато
си избереше.
И това са си въобразявали всички
народи. Няма нация, с изключение на Китай, където някой бог да не е дошъл да
направи деца на земните момичета. Тези телесни богове често слизали на земята,
за да навестят владенията си, и така виждали нашите момичета; за себе си
взимали най-красивите. Децата, родени от връзката между богове и смъртни жени,
трябвало да превъзхождат другите мъже; и в Битие
пише, че когато въпросните богове спели с нашите момичета, раждали се великани.
И ще изпратя на земята потоп от вода.
Тук само ще отбележа, че свети
Августин в Божият град №8 казва: Maximum illud diluvium graeca nec Latina novit historia, т.е. нито гръцката, нито римската
история не познават този голям потоп. И наистина, известни са били само
потопите в Девкалион и в Оксигес – Гърция, смятани за повсеместни в разказите,
събрани от Овидий, но напълно непознати в Източна Азия.
Рече Бог на Ной: Ще сключа съюз с теб и с потомството ти, и с всички
животни.
Бог да сключва съюз с животните!
Какъв съюз! Възкликват неверующите. Но ако се съюзява с човека, защо да не се
съюзи и с животното? То изпитва чувства, а в чувството има нещо толкова
божествено, колкото и в най-метафизичната мисъл. Впрочем животните се чувстват
по-добре, отколкото мислят повечето хора. Явно по силата на това обстоятелство
Франсоа д’Асиз, основател на серафическия орден, казвал на щурците и дивите
зайци: “Пей, братче щурче, яж трева, сестро зайкиньо”. Какви са били условията
на договора? Всички животни да се изтребят взаимно; да се хранят с нашето месо,
а ние с тяхното; след като се храним с тях, да ги унищожаваме с настървение; не
ни остава друго, освен да проядем и себеподобните, които ще убиваме
собственоръчно. Ако е имало такава спогодба, тя ще е сключена с дявола.
Вероятно целият този пасаж иска да
каже, че бог е навсякъде пълен властелин на всичко, което диша.
И ще разпъна моята дъга в небесата, за да бъде тя знак за моя съюз, и т.н.
Забележете, че авторът не казва:
“Разпънах дъгата си в небесата”, а “Ще разпъна”. Това, разбира се, предполага,
че според разпространеното мнение небесната дъга не винаги е съществувала. Това
явление се причинява от дъжда; а тук се представя като нещо свръхестествено,
което означава, че земята няма да бъде наводнена. Странно е да избереш дъжда
като знак,че няма да бъдеш удавен. Може също да се каже, че при опасност от
наводнение човек ще се спаси чрез небесната дъга.
Привечер двата ангела пристигнали в Содом и т.н.
Историята за двата ангела, които
содомитите искали да изнасилят, е може би най-необикновената измислица на
древността. Трябва обаче да се има пред вид това, че почти цяла Азия е вярвала
в съществуването на мъжки и женски зли духове, че двата ангела са били
по-съвършени от хората, че са били по-красиви и са предизвиквали по-силни
желания сред този покварен народ.
Какво можем да кажем за Лот, който
предлага двете си дъщери на содомитите на мястото на двата ангела, а жена му
била превърната в солна статуя? Древната арабска притча за Кинирас и Мира ( Кинарис-един от първите кипърски царе.
Дъщеря му Мира се вмъкнала на тъмно в леглото му. Боговете я превърнали в
дърво, за да я избавят от греховното й чувство) има нещо общо с
кръвосмешението на Лот с дъщерите му; и премеждието на Филемон и Бавкида (герои от гръцката митология, посрещнали
гостоприемно в бедната си колиба Зевс и Хермес, без да ги познават. От
благодарност боговете превърнали колибата им в храм, изпълнили желанието им да
умрат заедно, а след смъртта им ги превърнали в дъб и липа) наподобява
случката с двата ангела, появили се пред Лот и жена му. Колкото до солната статуя,
не знаем на кого прилича. Може би на историята на Орфей и Евридика (жена на Орфей, която ухапана от змия се
отправя за подземното царство. За да я избави, Орфей трябвало да върви пред нея
до изхода на ада, без да се обръща, но не удържал на обещанието си, обърнал се
и Евридика изчезнала завинаги).
Някои учени са били на мнение, че от
каноническите книги трябва да отпаднат всички тези невероятни истории, които
скандализират простодушните люде; но се казва, че въпросните учени са хора
опорочени, заслужаващи кладата, и че не може човек да е почтен, ако не вярва,
че содомитите са искали да изнасилят два ангела. Така разсъждават тези
чудовища, които искат да владеят умовете.
Няколко прочути църковни отци са
имали благоразумието да превърнат всички тези истории в алегории, подобни на
юдеите и най-вече на Филон. Някои още по-благоразумни папи са искали да
попречат тези книги да се преведат на общонароден език, опасявайки се, че
хората ще започнат да съдят онова, което им се давало да обожават.
От всичко това трябва да направим заключението, че онези, които
напълно разбират тази книга, трябва да толерират тези, които не я разбират,
защото те не са виновни, че не разбират; но пък тези, които нищо не разбират,
трябва също да толерират хората, които разбират всичко.
М27
(Voltaire,
Dictionnaire philosophique, Edition par R.Naves, Paris, Garnier, 1936)
"Либра Скорп" ООД
гр. Бургас 8018, п.к.38
тел.: 056/3-26-24; 088/799-64-34; 089/837-85-50
E-mail: meridian27@mail.bg
НАЧАЛО; ЗА НАС; УСЛУГИ; ЦЕНИ; ЗАБАВНО; УКАЗАТЕЛ; КОНТАКТ