НАЧАЛО	МЕРИДИАН 27	ИЗБРАНО	АРХИВ	РЕКЛАМА	КОНТАКТ

^{ЕКСКЛУЗИВНО, НАУЧНО, ПРОФЕСИОНАЛНО, ПОЛЕЗНО, ЛЮБОПИТНО, МИСТЕРИОЗНО, ХИПОТЕТИЧНО, ЗАБАВНО}

ГЕНИТЕ НА АДАМОВИЯ ПРОЕКТАНТ

Боговете на Рая

Нашето пътешествие ни връща във времето към събития преди близо 200 000 години, когато по-нисшестоящите богове се разбунтували и било създадено човечеството. Но как тези събития се свързват с библейската притча за Райската градина и какво наистина се е случило там? Кой е бил “прелъстителят” – змията, която е проговорила на Ева? Какъв плод са изяли Адам и Ева от Дървото на познанието? И защо тогава е станало толкова необходимо да бъде преграден техният достъп до Дървото на живота?

Ще започнем с местоположението и значението на Рая. Битие твърди, че през Рая протичали четири реки. Две от тях се наричат Тигър и Ефрат, което помогна на много учени да определят местоположението на притчата за Рая в Месопотамия. Другите две реки, Пишон и Гихон, сякаш имат връзка с Африка. Това причини на библейските изследователи голямо объркване в продължение на много време. Възможно ли е да е имало два Рая?

Шумерското име на боговете е ДИН.ГИР буквално означаващо “Най-праведните от ракетите”. В шумерския език Е.ДИН вероятно ще е значело в такъв случай буквално “Дом на най-праведните”. Почти няма съмнение, че Е.ДИН и Едем са едно и също нещо. Раят бил жилището на боговете.

След като по този начин идентифицирахме значението на думата Рай, естествено е да очакваме, че е имало повече от едно жилище на боговете. Земята е била разделена между две главни групи богове, потомство на двамата братя Енки и Енлил. Земите на Енкиитите били в Долния свят на Африка – на запад. А тези на Енлилитите – Месопотамия, на изток. Идеята за два Рая ни дава възможност да разрешим определени несъвпадения, които дълго време биеха на очи в библейското описание на сътворението. Например едновременно в Битие 1 и в Битие 5 се твърди, че мъжът и жената са създадени заедно от Елохим на “шестия ден”:

“Той ги сътвори – мъж и жена, и ги благослови. И когато ги създаде, той ги нарече “човек”.

Но в Битие 2 се твърди, че мъжът е бил създаден първи, а женска помощница била сътворена от мъжа по-късно, за да му прави компания! Нещо повече, има силен намек, че мъжът вече е съществувал, когато бил поставен от Бог в Райската градина:

“Сега Господ Бог планирал градина на изток, в Рая; а там постави мъжа, когото бе сътворил.”

Тези текстове не съвпадат с описанието, което следва в Битие 2, където се оказва, че сътворението на Ева е станало в източния Рай (Едем). Дали този библейски пасаж е бил написан извън установената последователност? Имало ли е в действителност по-ранно сътворение на мъж и жена на запад?

В този момент трябва да цитираме “Атра-Хазис”, който твърди, че четиринадесет богини на раждането едновременно произвели седем мъже и седем жени, с цел да отърват боговете от “изнурителния труд”. Трябва да се отбележи, че всички месопотамски текстове приписват сътворението на човека на Енки, главният бог на африканските земи.

Дали пък тогава Господ Бог не се е сдобил с човека от западния африкански Рай, а впоследствие да го е поставил в източния Рай? Един текст, назован от професор Креймър като “Митът за търнокопа”, започва да хвърля някаква светлина върху този проблем и идентифицира Господ Бог в Енлил:

“Анунаките (редовите богове) пристъпиха към Енлил…

Те изискаха от него Онези – Чернокосите.

За да дадат на Онези с Черните коси

Да държат търнокопите”.

Богът Енлил,

Чиито решения бяха неотменими,

Наистина побърза да раздели Небето от Земята;

В ДУР.АН.КИ той направи разрез,

Така че Онези – Сътворените да могат да излязат

От Мястото където Плътта-Блика-Навън.”

“Господът породи АЛ.АНИ, даде своите нареждания.

Той изви разцепвача на земята над главата му като корона,

И го заби в Мястото-Където,Плътта-Блика-Навън.

В отвора имаше глава на мъж;

От земята хора си пробиваха път към Енлил.

Той строго погледна Онези Чернокосите”.

В други текстове Мястото-Където-Плътта-Блика-Навън се описва като “Бит Шимти” – “Къщата” на Шимти. Шумерските срички ШИМ.ТИ буквално се превеждат като “Дъх-Вятър-Живот”. Поради това “Бит Шимти” значело “Къщата, където Вятърът на Живота Бил Вдишван”. Съчетанието от думи е директно сравнимо с Битие 2:7, където Господ Бог сътворил човека и му “вдъхнал в ноздрите дъха на живота”.

Защо му е било нужно на Енлил да използва сила, за да се сдобие с “Онези Чернокосите”? Текстът пояснява, че е имало спор между Енлил и неговия брат Енки. Енки желаел да си запази изключителното право за ползване на работниците, за да намали товара от непосилния труд на боговете в Месопотамия.

Поради това се наложило Адам да бъде взет със сила и заведен в Райската градина. На този фон можем да вникнем в произтеклите събития.

Идентичност на Змийските богове

Кой или какво била Змията в Райската градина? Тъй като тя е говорила на Ева, би било логично да заключим, че не е била змия, а бог-съперник на Енлил. Факт е, че по целия свят има примери за първобитни хора, боготворящи змията като положителна сила.

В Мезоамерика ацтекски мит описва сътворението на човека от Змийски бог, покрит с пера – Кетцалкоатъл, комуто помагала жена – змия, Кихуакоатъл. В древната столица на ацтеките Теночтитлан (днешния Мексико сити) свещеният район около черквата бил декориран с глави на змии с пера, а в средата входът към храма на Кетцалкоатъл бил пазен от страховитите зъби на гигантска змия. Тази древна змийска украса доминира в множество свети места като Теотихуакан в Мексико. Древните маи също се прекланяли пред пернатия Змийски бог, но името му било Куклкан. Из цяла Мезоамерика ацтеки, маи и толтеки са украсявали свещените си места със змийски мотиви, които и до днес могат ясно да бъдат видени.

В източната част на Мезоамерика, в Хаити, има легенди за змии, които водят началото си от сътворението. Местното население – вуду, вярва в бог, наречен Дамбала Уедо, чието изображение е змия. На Дамбала Уедо се гледа като на Велика Змия, Създателя на Вселената, Небето и Земята. Според един любопитен вуду-обичай за Потопа Змеят накарал водите да залеят Земята, появила се дъга и Змеят я взел и я нарекъл на името на жена си – Айида Уедо.

В Северна Америка змиите също били главна отличителна черта на родените там индианци. Символът на змия доминира в изкуството на индианското племе хохокам в места като известния Снейктаун (Змийски град) в щата Аризона в югозападната част на САЩ, датиращ от 400 г.пр.Хр. до 1200 г.сл.Хр. Междувременно на югоизток неизвестна култура оставила огромен и загадъчен хълм с формата на змия в Охайо.

На противоположния край на света в Далечния изток отново откриваме богове, свързани със змиите. В Тибет например змиите украсяват свещените тръби на монасите. В Непал в едно място, наречено Буданилкантха, се намира мистериозна статуя, известна като “Спящия Вишну”, в легло от змии във воден резервоар.

Не би трябвало да пропускаме Ирак, люлката на цивилизацията. Точно на север от Мосул, близо до град Шейх Ади, е Светинята на Йезидис, където символът змия е гордо възвеличен върху главната порта. Тази област е важно място за поклонение за хиляди от номадските йезиди. В очите на западняците те изглеждат като хора, прекланящи се пред сатаната, но това племе гледа на змията като на най-мощната сила в света, разпространител на доброто, както и на греха.

В Австралия аборигените грижливо са запазили легенди за змията в техните т.нар. “Мечтания” – митове за сътворението на Земята. В централния район на Австралия могат да се открият древни рисунки на Змия – Дъга, която е създала реки, планини и хора, по време на легендарното си пътуване надолу от северното крайбрежие.

Множеството примери, цитирани по-горе, едва ли са примери за преклонение пред сатаната. Ако змията е сатанинска, тогава навярно теолозите би трябвало да обяснят защо змията е символ на медицината и лечението и до днес. Както отбелязва един автор:

“Древните статуи често изобразяват бога (Ескулап) носещ жезъл, около който се вие свещена змия. Но свързването на змията с лекуването е много старо поверие; и си струва да отбележим, че и до днес символът на професията на лечителя е змия, обвита около жезъл, макар че е свързана със свръхестественото изцеряване, а не с разумната медицина”.

Поверието може да се проследи и в римския бог Ескулап, бащата на медицината и изцеряването, чиято мраморна статуя в “Капитолия” в Рим ясно показва символа на змията и жезъла. Вероятно изглежда, че следите в края на краищата водят до гръцкия бог Хермес, който се идентифицира с египетския бог Тот. И все пак онзи бог е научил всичко от баща си – Енки, бога, който направлявал генетичното създаване на човечеството.

Възможно ли е всички тези легенди да са възникнали независимо, или имат общ източник сред боговете Енкиите в Африка? Последното изглежда по-приемливо. В древен Египет например няма съмнение, че от многото изобразявани животни в изкуството им змията била най-свещена и вещаела благоденствие. Обикновено се изобразяват две змии, носещи царските корони съответно на Горен и Долен Египет. Фараоните също често са показвани със змии на челото. А най-голямата светиня – крилатия диск на Нибиру, обикновено бил изобразяван обрамчен от две змии.

Във вражеската страна Куш, Южен Египет, змията била не по-малко боготворена. Кушитските и мероитските царе и царици били изобразявани, носещи корони с царската емблема на кобра. Символът на крилатия змей е типична характеристика на местното грънчарство.

Няма съмнение, че древните африкански цивилизации били родината на змийските богове – единственият въпрос е как и защо тези богове първоначално са били свързани със змиите.

Същността на змията

“И така Бог каза на змията.

“Защото си сторила това.

Проклета да си ти от всички живи твари

И всички диви животни!

Ще се влачиш по корем

И ще се храниш с прах

До края на живота си.

А аз ще устроя вражда между теб и жената

И между твоето поколение и нейното;

То ще те поразява в главата,

А ти ще го жилиш в петата”.

На пръв поглед изглежда сякаш клетвата на Господ Бог била крайно ефективна. Изследвания на човешките предпочитания и отвращения към животни показват, че змията е с внушаваща преднина най-непопулярното животно, удивителни 27% от гласовете срещу едва 9,5% за паяка, заел второ място.

Причината, поради която змията е толкова мразена, все пак трябва да се търси най-вече в човешката психология, а не в Божията клетва. Дезмънд Морис приписва това на вроденото отвращение, което няма нищо общо със страха от ухапване, но има повече общо почти пълната липса у змиите на антропоморфни (човешки) черти.

От гледна точка на нашата вродена омраза към змиите става особено интригуващо защо тя е трябвало да се възприема като свещен символ от древните цивилизации. Ако вземем например Пернатия Змей на ацтеките, символизмът на перата би трябвало да представлява способността на боговете да летят. Но произходът на самата змия като символ изглежда се е изплъзвал на голяма част от писателите, занимаващи се с темата.

Дали Енкиитските богове са имали склонност към носене на змийски кожи, или пък са били предразположени към домашни любимци – змии, които са ги придружавали при техните пътувания? Тези идеи изглеждат като изсмукани от пръстите. Проследяването назад във времето на източника на символа е преизпълнено с трудности. Вземете за пример следващия откъс от шумерска поема, известна като “Енки и световният ред”, в която разказвачът е самият Енки:

“Когато стигнах Земята

имаше голямо наводнение.

Когато се приближих до нейните зелени морави,

Хълмове и могили бяха струпани по моя заповед.

Построих дома си на чисто място…

Моят дом – неговата сянка

Се простира над Змийското блато”.

Този текст описва връщането на Енки на Земята след Потопа и възстановяването на неговия дом в Ериду. Но какво всъщност означава обяснението за Змията. Дали показва действителното присъствие на змии в блатото, а от там и вероятния произход на тяхната връзка с боговете Енкиити? Или просто се прилага вече съществуващ прякор,чиито корени са някъде другаде?

Главно свидетелство има в буквалното значение на думата на иврит за Библейската Змия – нахаш. Тази дума идва от корена “НХШ”, което значи “да се проумеят неща, да се проникне в тайни” – описание, подходящо за Енки, главният учен на боговете, а и за синовете му, на които той е предал своите знания. Все пак отново трябва да попитаме как се е стигнало до асоцииране на змията с боговете на мъдростта. Притчата за Райската градина не предоставя задоволителен отговор на това защо символът на змията е гордо възприет от Енкиитските богове и от цивилизациите, с които те са били свързани.

Напротив, има едно по-добро обяснение. Връзката между символа на змията и боговете Енкиите (която, доколкото е известно, никой досега не е изяснил) се намира в африканските земи. Тя е толкова очевидна, че много автори са я коментирали, без да си дават сметка за същността й. следващият цитат от “Изкуство и история на Египет” е заслепяващ:

“С течение на времето Нил се разви до днешната си форма, гигантска змия, която започва в сърцето на Африка и си проправя път през хиляди километри успоредно на Червено море, докато намери устие в Средиземноморието”.

Ефектът на Нил върху всеки, който я види е един и същ. Друг автор твърди:

“… гледана от въздух, тя наистина прилича на гигантска змия, лениво прокрадваща се на север до спокойното Средиземно море”.

Нил наистина пълзи през земята точно като змия, постоянно променяйки посоката (двеста мили южно на едно място) и после преоткривайки своя северен път. Огромното значение на реката за Африка не може да бъде оспорено. Днес тя тече през десет страни и предоставя 97% от водата на Египет. За древните египтяни и за техните богове Нил означавала живот в земя, почти напълно лишена от валежи. Регулярното годишно преливане на Нил от коритото й оставя зад себе си плодородна почва, създавайки зелен пояс, широк 6 мили, през територията на пустинята. Думите на Херодот остават верни и днес: “Египет е дар от Нил.”

Различавайки змията във формата на Нил, ние можем да обясним защо всички Енкиитски богове, чиито имения били в Африка, са свързвани със знака на змията или Змея. В най-дълбока древност не са съществували отрицателни подзначения за змиите. Напротив, това бил благоприятен символ – на бога Енки, който сътворил човечеството, на същия бог, който спасил човека от Потопа и за всички Енкиитски богове, които притежавали развито научно познание, впоследствие предадено на човешкия род.

Единствено на Библията трябва да благодарим за свързването на змията с греха. А сега става ясно, че притчата за Райската градина е била просто политическо предание от един бог към друг – основано на спора, който накратко ще изследваме. Би трябвало да изглежда, че каквото и да е сторил богът – змия на Адам и Ева, то е било отмъщение за принудителното нападение на Енлил върху африканските ЛУ.ЛУ работници. Възмутен от това отмъщение, Енлил проклел брат си Енки, използвайки прякора ме НХШ – “който разрешава загадки”, към кротката змия – животно, което природно е мразено от човека. Това е бил един подходящ избор на животно във връзка със сходството му с реката Нил – чийто символ вече е бил възприет от боговете Енкиити.

Фактът, че събитията са станали по този начин, се подкрепя и от съпоставката на Райската притча от Битие 3 с даването на имена на всички животни от човека в Битие 2:19-20. Според мен последният пасаж се явява непоследователен и по право принадлежи на притчата за проклятието към змията в Битие 3.

Безсмъртие на боговете?

Според шумерите безсмъртието било запазено единствено за боговете и не било дарено на човешкия род. Както умело се изразява един поет:

“Единствено боговете вечно живеят под слънцето,

колкото до човешкия род – дните му са преброени,

каквото и да постигне, то се превръща във вятър.”

Така ли е било винаги, или човечеството също е преживяло кратък златен век на безсмъртие? Самото присъствие на Дървото на живота в Райската градина може да бъде тълкувано като показателно, че човек първоначално е притежавал условно безсмъртие. Това “Дърво” се разглежда като притежаващо сила, дарена му от Бог – неговия създател, да дава вечен физически живот толкова дълго, колкото Той позволи на човека да го сподели. Изяждайки забранения “плод” Адам и Ева са се отказали от своето безсмъртие – както казва Библията: “в кал ще се превърнете”.

Някои религии приписват това наказание на непокорството на Адам и Ева, но по-приемливо е това да е била търговската замяна за придобитото от тях полово познание. Във всеки случай, ако се бяха сдобили с безсмъртие, символично би означавало човек да продължи вечно да живее в грях, като по този начин се изключва възможността за изкупление, което е основна догма на християнството. Вината за загубата на безсмъртие от човека и придобиване на сексуално знание накрая е приписана на змията, или на бог-змия, който е изкушил Адам и Ева да изядат плода.

Възможно ли е да е имало истински феномен, скрит сред целия този религиозен символизъм, отнасящ се до безсмъртието? Възможно ли е това да е била някаква лечебна субстанция на Дървото на живота? Възможно ли е неговите “плодове” да са били лекарство, забавящо процеса на стареенето? Любопитно съвпадение е, че още от самото начало на човешката история редовите богове са били възприемани като безсмъртни създания.

Очевидната невъзможност за безсмъртие е накарала повечето учени да отхвърлят древните сказания като романтични митове, но какво ако имаме работа не с безсмъртие, а с увеличена продължителност на живота? Ако случаят е такъв, напълно възможно е боговете да са изглеждали безсмъртни за човека поради бавното им стареене. Тогава безсмъртието трябва да е било предполагаемо, а не реално.

От дистанцията на времето ние наистина откриваме улики, внушаващи, че боговете действително са претърпявали ефекта на стареенето през един много продължителен период от време. Нинхарсаг например, богинята, взела дейно участие при създаването на човека пред около 180 000 години по-късно била позната в Египет като “Кравата” – неласкаво описание с определени намеци за стареене. Ханаанският бог Ел междувременно бил описан като притежаващ сива брада; богинята Ашера казала на Ел: “Изкуството ти наистина е велико и мъдро;сивите косми по твоята брада те поучават … мъдрост и вечен живот са твоя участ”. Дали боговете са увеличили продължителността на живота?

Нашият скептично настроен двадесети век би получил задоволителен отговор на този въпрос само чрез преоткриване на лекарство за удължаване на живота или при пленяване на едно от тези свръх създания и завеждането му в лаборатория за генетично изследване. Първото е вероятно, но нищо няма да докаже. Последното е най-невероятен сценарий! Истината е, че не би трябвало да очакваме откриване на някакво научно доказателство за дългия живот на боговете под форма, която би могла обективно да се подложи на изпитания. От друга страна, би трябвало да очакваме да видим наистина огромното въздействие върху културните поверия на хората, които са живели заедно с тези богове. Това е единствената теория, която може да се подложи на тест – и точно това откриваме.

От зората на цивилизацията преди шест хиляди години хората били обзети от фикс идеята за безсмъртие и търсели на шир и длъж “Страната на живеенето” или “Фонтана на безкрайната младост”. Примери включват пътешествията на шумерските царе Гилгамеш и Амар-Син през третото хилядолетие пр.Хр., експедициите на Александър Македонски през четвъртото столетие пр.Хр. и в най-близки времена – морските пътешествия на Христофор Колумб.

Колкото и удивително да ни се струва поради предразсъдъците на двадесетия век, тези ярки исторически фигури съвсем сериозно са приели предизвикателството за безсмъртие. Скептикът би погледнал на тази мания като на разбираем социален отклик на всекидневните борби и трагедии на човешкото съществуване. Напротив, доказателствата внушават, че тази мания за безсмъртие не била абстрактен феномен, а целенасочен стремеж.

В случаите с шумерските царе и вероятно в този на Александър Македонски те знаели точното географско положение, което се свързвало с предполагаемото безсмъртие на боговете.

Най-добре може да се види културното влияние на божественото безсмъртие в Египет. Повечето хора днес са удивени, но и объркани от древните египтяни. Изглежда като че ли те са притежавали някакво тайно, езотерично познание, което не можем съвсем да доловим. По времето, когато фараоните са започнали да управляват Египет, техните двама главни богове Тот и Ра/Амон отсъствали. Но обичаите и спомените за тези богове и легендите за тяхното безсмъртие били все още пресни. Тези фараони били хора, благословени от боговете с високо ниво на научно познание, но с малко разбиране на знанията. Приживе на тях, подобно на Гилгамеш, им било забранено да влизат в “Земята на Боговете”, но след смъртта те си представяли, че тяхното “ка” или “дух-двойник”, следвал пътуването на боговете посредством пирамидата, над вода и между две планини до Дуат, откъдето те щели да се извисят към небето и вечния живот. Това е повторение на материално пътуване, предприето от бога Озирис шест хиляди години по-рано.

Където и да отидете в Египет, навсякъде ще откриете белези от културното влияние, което е сравнимо с въздействието на християнството в църквите и катедралите на западния свят. Дали ще е гигантски обелиск, огромни пирамиди, храмове, статуи, гробници или текстове на папирус, цялостната култура на древните египтяни е с неизличим отпечатък от култа към безсмъртието на фараоните.

Възможно ли ни е да приемем някаква научна основа за тези култови поверия? Как бихме могли с разума си да възприемем възможността боговете да са живеели стотици хиляди години? Колкото и примамливо да е прикритието на нашите удобни парадигми, нека държим съзнанието си отворено.

Хайде за миг да си представим, че генетично сме съкратили периода от време за живот на всички бъдещи поколения до някакви си 50 години. След две поколения последните човешки столетници ще са измрели. Първите няколко поколения със съкратена продължителност на живота първоначално биха се объркали от своя кратък живот. Въпреки това след сто или повече поколения намаленият срок на живот до 50 години би изглеждал напълно нормален. И ето всякакви спомени за хора, живели 120 години, тогава биха били отхвърлени като чист мит! Историческите книги на двадесети век, които старателно са описали живота на нашия съвременник, биха били разглеждани като работа на лъжци и имбецили. Нашите бъдещи правнуци през XL век биха могли дори да решат да редактират историческите книги, за да съвпаднат с възприетите от тях норми.

Надявам с идеята за принципа вече да е установена. Сега е моментът да изследваме коя наука има нещо да каже по темата.

Какво е стареене?

Какво точно представлява процесът на стареене? В миналото бихме могли да бъдем оправдани за мисленето, че нашите тела просто са се износили поради стреса на всекидневието. Все пак сега вече проумяваме, че стареенето е генетично препрограмирано в клетките на човешкото тяло.

Всички ние сме започнали живота си като едничка клетка, именно женската яйциклетка, позната като овум. След оплождането овумът съдържа пълен комплект хромозоми (човешкия геном), половината от нашата майка и половината от нашия баща. Този геном може да бъде сравнен с готварска рецепта за изграждане на нашето тяло. Малко след оплождането строежът на тялото ни започва с помощта на процеса на делене на клетката, който достига до стотици милиони клетки – кръвни клетки, кости, мускулни, плът, органи и т.н. – всички те са необходими, за да направят от нас напълно завършени човешки същества – такива, каквито сме.

Дори и когато пораснем, повечето наши клетки продължават да се делят. Това разцепване на една клетка на две включва дублиране на генетичното послание (човешкия геном), който се носи от 46-те хромозома във всяка човешка клетка. Но вместо пълно дублиране нашата генетична програма е била постепенно разрушавана посредством не перфектен процес на копиране. А когато достатъчно от тези грешки са били акумулирани в нашите клетки, ефектът от стареенето става видим.

Именно тези генетични грешки (или мутации) причиняват посивяването на косите ни, когато пигментните клетки на косата престанат да функционират. Подобни фактори причиняват отслабването на костите ни, скърцането на нашите стави и изкривяването на гръбначния ни стълб. Генетикът Стийв Джоунс го описва като “криза на биологическата самоличност” и обяснява, че нашите стареещи тела работят под “неперфектно ръководство за употреба, пълно с печатни грешки”. Професор Рейджиндър Сохал от Южния методистки университет в Далас твърди, че: “След възрастта 55 години човешките същества отиват по дяволите много бързо поради това, че степента на израждане се удвоява на всеки шест години.” Толкова сериозно е това ускоряване степента на генетична деградация, че по времето, когато сме на осемдесет, критична една трета от нашите белтъчини вече е унищожена.

Защо природата е развила толкова неперфектна копираща система? Напротив, вероятно проблемът не се намира в самите гени, а във въздуха, който дишаме. Дъг Уолас, шеф на генетиците в университета “Емори” в Атланта, САЩ, е прекарал двадесет и пет години, изучавайки микроскопични организми, наречени митохондрии, които съществуват вътре в човешката клетка. Тези митохондрии са енергийните заводи на клетките, а от там и на тялото, синтезирайки кислород (доставян от червените ни кръвни клетки) и други хранителни вещества, за да даде енергия за различните дейности на клетките. Уолас заедно с много други изтъкнати учени вярва, че излишен кислород, често описван като “свободни радикали”, причинява корозиращо разрушаване на клетките по същия начин, както кислородът причинява ръждясването на колите и кара маслото да гранясва.

Генетиците вярват, че нашите гени са развили ремонтни системи под формата на ензими, вградени в клетките, които действат ефикасно върху ремонта на повредата, причинена от свободните радикали. Най-главната цел на тези ензими е постоянно да пътуват нагоре и надолу из хромозомите,проверявайки и поправяйки щетите. Този процес е подпомаган от двойно усуканата природа на ДНК, която изгражда хромозомите. Спиралата на ДНК е като вита стълба,с две усукани перила, съединени помежду си с множество стъпълца. Стъпълцата съдържат ДНК-буквите “А”, “G”, “С” и “Т”, така че последователността надолу по страничните перила да изговаря ДНК-думи или инструкции. Забележително, стъпалцата могат да съществуват единствено в комбинации от А/Т или С/G. Този закон дава възможност на ензимите на коригират-четат ДНК и да поправят всяка липсваща буква. Системата може би не е напълно непробиваема все пак в редки случаи, когато две срещуположни двойки са едновременно разрушени! Вероятно би изглеждало, че процесът на делене на клетките би трябвало да е най-важната характеристика на защитната система на тялото срещу атаката от свободни радикали. В определен момент от времето нещо в гените дава заповедна клетката да се раздели на две, оттам нататък да поднови и защитните си сили. Това включва едновременното делене на всеки хромозом в рамките на клетката. По ирония на съдбата хромозомите са най-лесно уязвими в този момент, защото по време на процеса на делене се разбива защитната мембрана на клетъчното ядро. Така, оставени без защита, хромозомите се размотават (като кълбо прежда) в прави стълби и се делят. Стъпълцата на стълбата са отделени от опорните точки и двете спирално увити части на ДНК нямат връзка помежду си. Всяка повреда по отделната спирала на ДНК в този момент, преди те да са оформили нова партньорска спирала, може да се окаже непоправима. Все пак изследвания на мутациите показват, че те са много по-чести в неактивната или овехтяла ДНК, внушавайки, че клетките съдържат защитен механизъм, който хвърля светлина върху активните гени, които имат предимно предпазна роля.

Направени напоследък изследвания започнаха да предоставят сведения за точния процес на стареене на клетката. Учени от корпорацията “Герон”, чието управително тяло на съветниците включва Джеймс Уотсън (от известното партньорство, което откри молекулата на ДНК), са уверени, че може би са открили биологичния часовник, механизма, контролиращ живота и смъртта на клетката. Той се нарича “теломер” – повторяема ДНК-последователност, открита в опашката на всеки хромозом и често сравнявана с предпазния пластмасов връхна връзката за обувка. Всеки път, когато една клетка се дели, а ДНК в хромозомите повтаря деленето (репликира), това крайче става малко по-късо. При бебето то е дълго около 20 0000 букви (ДНК), докато при 60-годишен човек то вече е наполовина. Когато теломерът бъде съкратен до определен момент, клетката престава да се дели и навлиза в етап, наречен синилност. В този момент клетките и техните функции претърпяват нарастващо количество разрушения.

Човешките клетки се делят до различен обхват, а гените притежават различна степен на мутация поради не съвсем ясни за учените причини. Определени редове от основата на ДНК мутират по-често, отколкото други, и тези генетични повреди стават с различен обхват в различните части на тялото. Големи гени с повече взаимосвързани частици от ДНК са по-податливи на разрушения, отколкото по-прости гени, и за да се усложнят дпоследствие още повече нещата, ако гените, които действат резултатно върху само поддържащата система, са атакувани, клетките ще станат по-малко ефективни при ремонта на нарушенията а скоростта на деградация поради това ще нарасне.

Явно стареенето е изключително сложен процес с множество различни телесни системи, които излизат от строя по различно време. Счита се, че две от най-важните системи са мозъчната и имунната. Мозъкът е необикновен поради факта, че деленето на клетките се прекратява в един ранен етап, последван от продължителна фазана последователна клетъчна смърт. Това оказва пагубно влияние върху съществени способности като паметта, слуха, обонянието. Имунната система, от друга страна, има (особено куриозно) най-висока степен на мутация между всички останали клетки на тялото и е между първите, които са разболяват с напредване на възрастта, като ни оставя възприемчиви към всякакви начини на разболяване. Комбинираната деградация на тези две системи е в центъра на процеса на стареенето, който завършва с естествената смърт.

Някои учени вярват, че всички аспекти на стареенето в края на краищата ще бъдат проследени до един-единствен ген, наречен “Матусал”. Огромното мнозинство учени все пак са уверени, че остаряването е доста по-сложно. Общоприето е, че стотици гени взимат участие при този процес, въпреки че някои могат да бъдат по-съществени от други. В края стареенето може да се сведе едва до няколко дузини изключително важни гени.

Науката за дълголетието

Дълголетието е най-новата генетична наука. Докато нашите предшественици като Гилгамеш и Александър Велики са го търсели в страната на боговете, днес нашите учени го търсят в лабораториите. Като се има предвид, че по-рано се е мислело, че всички организми притежават максимална продължителност на живота, фиксирана от степента на застаряване на техните телесни клетки, сега се счита, че телесната генетична програма може да бъде променяна. Дали безсмъртието е в рамките на нашите възможности?

През юни 1995 година бе съобщено, че учени са открили гена на дълголетието, който би могъл да удължи живота на микроскопични земни червеи с 65%. Екип начело с Том Джонсън от Института за поведенческа генетика към Университета в Колорадо открил ген, който те нарекли “Ейдж-1” (“Възраст-1), който регулира способността на червеите да възстановяват своите клетки. Експериментирайки с мутации на този ген, те разбрали, че една от мутациите причинява забележително усъвършенстване резистентността на червеите към токсини, температурни промени и ултравиолетово лъчение. Екипът е уверен, че техният главен пробив представлява първата крачка към вникване в проблема: “Как една клетка, която е деградирала в по-късния живот, би могла да бъде възстановена”. Те се надяват, че през следващото десетилетие човешкият еквивалент на “Ейдж-1” ще бъде открит, което ще даде възможност за удължаване на човешкия живот с повече от 40 години.

През декември 1995 г. бе съобщено, че д-р Барбара Брегман и екип от университетите в Цюрих и “Джорджтаун” във Вашингтон, Колумбия, също е извършил друг съществен пробив, който бе приветстван като “Свещения Граал на невробиологията”. Считаше се, че е невъзможно от биологична гледна точка да се регенерират нервни клетки в мозъка и гръбначния стълб (за разлика от останалите телесни тъкани), след като веднъж вече са разрушени. Все пак Брегман открила, че чрез използване на антитела тя може да блокира действието на проникнали химикали, които възпрепятствали нарастването на нервни клетки на плъхове. По този начин тя успешно постигнала възстановяване на възможността за растеж, която клетките на плъховете притежавали, докато били млади.

Междувременно екип от учени във Франция начело с д-р Франсоа Шактер е изучавал човешката имунна система – идентифицирана по-рано като генетично слаба връзка – посредством изнурително сравняване ДНК на френски столетници с контролна мостра от останалото население. Шактер вече откри един ген, наречен “HLA-DR”, който значително преобладава сред групата на столетниците.

Колегата на Шактер Мари-Лор Мюира е една от многото учени, които изследват начините за намаляване на нарушенията, причинени от свободните радикали. Мюира откри в групата на столетниците ген, наречен “PARP”, който вероятно носи отговорност за ефикасността на възстановителния процес на ДНК. Ако можем напълно да вникнем в тази генетична система, бихме могли да обмислим създаването на гении, които определят свръх ефективна система за възстановяване.

Друга възможна защита срещу стареенето е да бъдат парирани свободните радикали, преди да са нанесли вреда. Професор Рейджиндер Сохал (споменат по-горе) е инжектирал винени мухи с гени, които предпазват клетките им от кислородна атака, и вече успешно е удължил живота им с една трета. Дъг Уолас (също споменат по-рано) смята, че може би е възможно да се преодолее вредното въздействие на свободните радикали чрез смесване на коктейл от химикали, които изграждат преграда около клетките.

Накрая се връщаме към теломерите, където по-нататъшни изследвания биха дали най-добър шанс за революционен пробив. Учени, работещи за корпорацията “Герон”, са уверени, че теломерите са часовниковият механизъм, който определя живота на клетката. Без да вдигат много шум, те също са уверени, че вероятно е възможно да се повлияе на “дължината” на теломера. Това би било едно драматично постижение; с възможността да се предотвратят огромното множество генетични грешки при копиране, възникващи най-напред, както и откриване на възможност за замяна на вече застарели с млади клетки.

Ако можем да елиминираме ефекта от свободните радикали, безкрайно би нараснал броят на клетъчното делене и вероятно би се възстановил потенциалът за растеж чак до нервните клетки в мозъка и гръбначния стълб. Тогава какви граници биха могли да съществуват за човешкия живот? Ако дори ни се наложи да претърпим унищожителна катастрофа, биха могли да се използват нови постижения в тъканното инженерство, за да запазят тялото ни.

Дали тези мечти за човешко дълголетие са недостижим блян, или пък механизмът съществува и той ще направи мечтите реалност? Много е хубаво да се експериментира с плъхове, но как да вкараме днес генетичен материал в човешките клетки, където наистина си заслужава? Решението се намира в друга нова технология от края на двадесети век – генната терапия.

Какво представлява генната терапия? Основната идея е да се въведат корективни гени за лечението на наранените клетки. Почти всяка болест се дължина неправилното действие на един или повече гени. Генната терапия би предоставила лечение чрез вкарване на нов ген в дегенериралите клетки; новият ген ще предприеме необходимото действие. У раково болните пациенти например той би могъл да даде указания за производството на протеин, който от своя страна би унищожил злокачествените клетки. Предизвикателството за специалистите по генетика е да доставят гена на правилното място в клетката. Изследователската работа сега е концентрирана върху използването на вируси, които да действат като транспортен механизъм за доставката. Поради тяхната вродена способност да атакуват и завладяват клетките, вирусите са перфектните естествени приносители. На теория вирусът може да бъде препрограмиран, да неутрализира вирусната инфекция и освен това да пренася нов товар от корективен генен материал. Екип от британски учени съвсем наскоро обяви използването на херпесния вирус, който да се насочи към централната нервна система (включително мозъка) и така да предложи потенциална система за доставка при лечението от болестите на Алцхаймер и Паркинсон.

Очакванията от генната терапия непрекъснато нарастват. Около четири хиляди болести са причинени от повреда само на една клетка. По целия свят се провеждат лабораторни опити за справяне с няколко от най-сериозните заболявания, включително СПИН, хемофилия,ревматичен артрит, тъканни кисти и болести на кръвоносната система, както и различни форми на рак. Нетърпеливи критици бързат да отбележат, че никой досега не е излекуван от болест единствено чрез генна терапия, но истината е, че изследването е в най-ранна фаза и определен бой предизвикателства все още трябва да бъдат преодолени. “Сънди таймс” вероятно дръпна вярната струна на реализма, когато описа генната терапия като “току-що напъпилата област от медицината, на която е предопределено да се превърне в най-често срещания начин на лечение през следващите 50 години”.

Въпреки че е предназначена най-вече за лекуване на болести, генната терапия предлага потенциалния доставящ механизъм за някои подобрения в дълголетието, които вече обсъдихме. Усъвършенстването на това лечение се развива заедно с дешифрирането на човешкия геноми търсенето на крайната последователност на гените на дълголетието заедно с прииждащия потенциал в началото на ХХІ век. Или казано със словата на един от най-изтъкнатите учени в тази област д-р Франсоа Шактер:

“Няма причина, която да ни попречи да разширяваме до максимум човешкия жизнен период. Ние сме много близко до притежаване на технология, а частите на мозайката бързо идват на мястото си”.

Чистите гени на боговете

Тъй като сме на прага на огромно постижение в областта на науката за стареенето, ние трябва да се запитаме дали боговете, които са ни създали, са били тук преди нас.

Съществуват ясни доказателства, че нашите гени – гените, които сме наследили от боговете – са еволюирали през един много дълъг и спокоен период някъде. Все пак макар че законите на естествения подбор статистически биха благоприятствали усъвършенстването на гените на дълголетието, много трудно е да си представим, че боговете по естествен път са се сдобили с период на живот от стотици хиляди години. Приемливото решение на тази загадка трябва да се намира в изкуствената мутация на техните гени – процес, който самите не едва сега започваме да проумяваме за първи път. Поради това се намираме в момент от историята, когато за първи път ни се удава да започнем сериозно да приемаме текстовите доказателства, че боговете са изглеждали безсмъртни.

Странна характеристика на месопотамските текстове, занимаващи се с делата на боговете, е тяхната загриженост да имат поколение от полусестри. Според правилата на боговете за наследството, потомъкът от такъв съюз става законен наследник с предимство пред първородния син. Именно такова действие е причинило яростното съперничество между братята Енки и Енлил. Един текст описва маневрите на Енки в опит да се сдобие с мъжки наследник от своята полусестра Нинхарсаг. Това правило за унаследяване също довело до съперничество между египетските богове Озирис и Сет.

Такава практика ни изглежда странна, защото тя граничи с кръвосмешение, а разбира се, има научни причини за забрана на кръвосмешението. Още веднъж отговорът се намира в гените. Най-вредните гени по природа са скрити – това трябва да ни подскаже, че те са доминирани от еквивалентен безопасен ген. Най-общо казано, ние се нуждаем от унаследяването на две копия от скрити гени – по едно от всеки родител, за да може болестта да има някакво действие. Произвеждането на поколение от близки роднини по тази причина увеличава риска за детето да получи две копия от същия скрит ген.

Защо тогава боговете не само че не са се смущавали от браковете между близки родственици, но с положителност са били благосклонни към тях? Отговорът единствено може да бъде, че гените на боговете са били чисти и не са съдържали вредни несъвършенства. Нещо повече, можем да стигнем и дотам, че да предположим, че генетичните усъвършенствания в дълголетието са били запазени само за управляващия елит сред боговете. Това предположение обяснява особено странното име на вавилонския цар МАР.ДУК – “Син на Чистокръвния скиптър” – изразяващо генетичната чистота на неговия баща Енки и в частност онези гени, които са свързани с дълголетието.

Нашите прадеди за жалост не са знаели за опасността от кръвните бракове и продължавали да подражават на боговете, женейки се за свои полусестри. Например Авраам се хвалел, че жена му била също и негова сестра, за египетските фараони и владетелите на инките също се смята, че са имали такива обичаи.

Съществуват примери, които показват, че боговете наистина, изглежда, са претърпявали влияние от стареенето. Идеята по-нататък бе подкрепена от етапа на оттеглянето, който Енки и Енлил са преминали, когато установили ерите на прецесията, за да дадат шанс за управление на по-младите богове. Поради това ни се струва, че каквито и генетични подобрения да са извършили ,вече е съществувало неумолимото състояние на дегенерация.

Ако случаят е бил такъв, тогава трябва да очакваме да открием по-нататъшни опити за забавяне на процеса на стареене – стъпки над и извън първоначалното, изкуствено сътворение на гените и тяхното наследствено запазване чрез кръвосмешение. Тук говорим за “ремонтната система”, директно еквивалентна на съвременните битки против свободните радикали. И точно това откриваме!

Дълго време е било възприемано, че египетските изображения на богове, на които се е сервирало в купи (с неизвестно съдържание), са символизирали тяхното безсмъртие. Древният художник едва ли би си правил труда да увековечава събитието, ако то не е било важно. Символичното значение на купата на безсмъртието е видно също и в множество месопотамски гробници, където археолозите откриваха тела, държащи в ръка купа до устните, сякаш мъртвецът тъкмо ще отпие. Тези погребения са включвали и различни облекла за всекидневието, внушаващи връзката на купата с безкрайния живот в отвъдното. Културното сравнение с Египет едва ли изисква уточняване.

Дали древноегипетското свързване на богове и купи представлява описание на очевидец на богове, консумиращи антистареещи субстанции? Такова наблюдение не е задължително да е станало в Египет, а в съседна Месопотамия, където царете и висшето духовенство живеели заедно със своите богове. Един източник на това езотерично познание вероятно е бил шумерският цар Гигламеш. Плочка Х от “Епос за Гигламеш” описва пътуването му до страната на боговете, където се среща с Утнапищим (Ной). Върху Плочка ХІ Утнапищим разказва на Гилгамеш историята на Потопа, а после дава на тръгващия си герой едно растение, наречено “Старият човек се превръща в млад”:

“Гилгамеш, аз ще ти разбуля нещо скрито,

а именно тайна на боговете ще ти кажа:

има растение като драка…

Като роза неговите шипове ще прободат ръцете ти.

Ако ръцете ти се сдобият с това растение, ти ще откриеш нов живот”.

Друг шумерски текст, занимаващ се с приказката за Адапа – “Човек модел”, създаден от Еа/Енки, описва неговото пътуване до Нибиру, планетата на боговете. Тук откриваме обяснения за “водата на живота” и “хляба на живота”. Накрая идва и Райската градина с нейното Дърво на живота, което предлагало потенциално безсмъртие на Адам и Ева. Нека сега се върнем към Райската градина, където всички тези легенди, древни текстове и изображения свързват в едно последното научно доказателство, за да позволят за първи път цялостно разбиране на това историческо събитие.

Гените на Адамовия създател

“А змията беше най-хитра от всички полски зверове, които Господ Бог беше направил. И тя рече на жената: “Истина ли каза Бог да не ядете от каквото да било дърво в градината?”

Жената рече на змията: “От плода на градинските дървета можем да ядем, но от плода на дървото, което е всред градината, Бог каза: “Да не ядете от него, нито да се допрете до него, за да не умрете”.

А змията рече на жената: “Никак няма да умрете, но знае Бог, че в деня, когато ядете от него, ще ви се отворят очите, и ще бъдете като Бог, да познавате доброто и злото”.

При липса на оригиналната месопотамска притча е трудно да разберем как буквално да вникнем в твърде символичното библейско описание. Основната същност на историята все пак е ясна – плод (или лекарство) е забранен, но после изяден, което довело до полово “познание”. В контекста на Библията това “познание” явно е полово.

Защо притежанието на сексуална познание се оказало толкова опасно нещо за новопоявилите се човеци? Отговорът се намира в най-ранното създаване на човек, преди да бъде поставен в райската градина – описанието в “Атра-Хазис” за сътворението с участието на четиринадесетте богини на раждането. Този процес се състои в клонирането на хибрид между Хомо Еректус и бог посредством генно инженерство. Обща чертана хибридите, независимо дали са естествени като мулето например, или получени в лабораториите по неестествен път, е стерилността. Докато две различни същества с подобна хромозомна структура могат да родят поколение, биологичният процес не е достатъчно точен, за да специфицира качествата на половите клетки, които позволяват по-нататъшното възпроизводство на такива поколения. Поради това е напълно вероятно оригиналната комбинация между Хомо Еректус и бог да е бил стерилен хибрид – освен ако боговете не са желаели нещо друго.

Знае се, че човеците притежават 46 хромозома, докато шимпанзетата и горилите имат по 48. според думите на генетика Стийв Джоунс “сякаш два хромозома са се слели по пътя на сродяване, водещ към човека”. При наличието на ясни знаци за съществуването на съвършена генетика, не е било невъзможно за боговете да сътворят хибрид със завършена сексуална способност. Въпросът е: “Дали Енки е желаел човешкият род да притежава сексуално познание?” За да отговорим, трябва да преразгледаме въпроса защо първо бил създаден мъжът.

Колкото и неприятно да звучи, всички месопотамски текстове показват, че първоначално човек е бил сътворен като роб, за да освободи боговете от “бремето на непосилния труд”. Тези твърдения, разбира се, са повторени и в нашите енциклопедии в графата митове, но е факт, че на иврит думата “боготворя – “авод”, буквално означава “работя”! Шумерските текстове последователно наричат тези същества ЛУ.ЛУ, което също има подзначение за работник или прислужник.

Преди Адам да придобие сексуално познание и да бъде изгонен от Рая, Библията говори за човека, като за “Адама”. В Битие 1:26 например думата на иврит за човек е “Адама”. Тя произхожда от еврейските думи за “кръв” (адаму) и “червен” (адом) и по този начин означава “онзи с червената кръв”. Тези библейски описания на “Адама” като основна категория носят ясни послания за най-ранния ЛУ.ЛУ.

Какви били изискванията към генетичния план за тези ЛУ.ЛУ? Човекът е трябвало да може да държи оръдия на труда и да спазва прости инструкции. По тази причина на него му било нужно да бъде силен, покорен и лесен за контролиране. Сексуален нагон не би бил помощен елемент и поради това е бил генетично потиснат.

Докато трябва да бъдем дълбоко признателни на Захариа Сътчин за извършения от него пробив във възгледите ни за процеса на сътворение на ЛУ.ЛУ и обстановката около него, то той не ни обяснява нуждата от създаването на жената, работеща наравно с мъжа. Без да умаловажаваме ролята на женския пол, “непосилният труд” бил достатъчно тежък товар дори и за боговете! Отговорът се намира в описанието на Ева в Битие 2 като “помощник”. Докато човек се пита как би могла жената “да помага”, отговорът ясно изниква в съзнанието. Тя била предназначена да облекчи “изнурителния труд”, но не на боговете, а на богините на раждането!

Както се знае, създаването на жената е станало не от реброто на мъжа, а от неговата есенция – ДНК. Поради това операцията включвала прибавянето на 23-ата хромозомна двойка, определяща човешката полова принадлежност. Мъжете имат 23-и хромозом, наречен “Х-У”, докато при жените той е “Х-Х”. като хибрид, възможно е първоначалният мъжки ЛУ.ЛУ, да е притежавал “Х-Х-У”, рядко срещано състояние, съществуващо днес у някои мъже, което причинява техния стерилитет. Ако случаят е бил такъв, тогава жената може би буквално е родена от мъж, както твърди Библията, чрез унищожаване на “У” от 23-ия му хромозом!!!

Чрез създаването по този начин на жена с майчински (но не и със сексуални) способности, вероятно следващите жени са били клонирани, за да поемат ролята за получаване на имплантирани, предварително клонирани яйцеклетки, за да родят нужното количество клонирани мъже.

При тези обстоятелства има основание за обсъждане на по-нататъшната ни идея. Каква продължителност на живота е трябвало да дари Енки на новосъздадения човек? Ако приемем, че една втора от гените на ЛУ.ЛУ идват от бог, тогава е имало пълна възможност дълголетието на боговете да е било изцяло използвано. Твърде вероятно е дълголетието на ЛУ.ЛУ в началото да е било фиксирано на около 100 000 години.

Рай и забраненият плод

Сега притежаваме подробната обстановка, с помощта на която да изтълкуваме библейските събития в Райската градина. Веднага стават ясни няколко неща. Първо, притчата за сътворението на Ева от Адам е била написана не на място в Библията, а принадлежи на предшестващия период, когато Адам бил създаден в “западния” Рай. Вероятно това е така, защото не би имало смисъл Енки да повтаря първоначалния си подвиг в генното инженерство, започвайки от самото начало, но на друго място. Второ,придобиването на половото познание от човечеството в Рая напълно съвпада с неговия първоначален статус на стерилен хибрид. И трето, присъствието на Змията,представляваща генетичния гений на боговете Енкиити, е зашеметяващ детайл от последователността на събитията, който внушава, че целенасочена генетична промяна е дарила половото познание на Адам и Ева.

Още повече, обстановката в Рая, описана от “Мит за Търнокопа” ни предоставя ясни мотиви за бога-змия, общопризнат за самия Енки, действащ против Енлил, който пленил “Онези с Черните коси” от Енки без разрешението на последния. Откривайки мотива, трябва да се запитаме дали Енки е имал удобен случай да извърши този акт?

Макар насилствено да се сдобил с няколко мъже-работници, Енлил бил безсилен да увеличава ново придобитата работна сила до необходимото количество. За целта той пожелал жени. Дори той да е пленил няколко жени (които били по-малко на брой и били охранявани в медицинските центрове на Енки), той се нуждаел от познанието на Енки за извършване на процедурата по клонирането. Поради това станало очевидно, че Енлил направил опит да убеди Енки да дойде в Месопотамия и му предоставил независима генетична лаборатория. По този начин Енки получил възможност да сътвори злокобен номер на Енлил.

Когато пристигнал в източния Рай, Енки довел със себе си нужните съоръжения и медицински персонал и поел ръководството на строежа на медицински център. Но най-важното, той довел жена или по-вероятно две жени, за да извърши операцията по клонирането. Когато всичко било готово, Енки предложил (както всеки би сторил) той да проведе първите две операции, за да покаже на Енлил как става тази работа. Един мъжки и един женски ембрион били имплантирани в две женски ЛУ.ЛУ-та. Но Енлил въобще не си дал сметка, че Енки вече бил променил генетически тези два ембриона, за да им предостави пълно сексуално познание и репродуктивни способности! В този момент ние ще наречем тези два индивида Адам и Ева.

Когато Адам и Ева започнали да растат, те били невежи като деца и невинно си играели в “Градината”, която по-точно трябва да е представлявала някое строго охранявано крило от медицинския център. Тогава един ден половите гени се появили с ритници (както и сега става) и двете полово съзрели деца осъзнали,че са голи, и се облекли, за да прикрият “срамотиите си”. После се скрили от Господ Бог (Енлил), който се разхождал в “Градината” “в прохладата на деня” – вероятно описание на климатичната инсталация на сградата. Когато Енлил забелязал Адам и Ева, той мигновено разбрал, че му е скроен генетичен номер.

Разговорите със Змията и с Господ Бог, описани в Битие 3, по всяка вероятност са опити да се придаде някакво въображаемо значение на един текст, който бил извън разбиранията на онези, които са го писали. Редакторите на Библията са променили основния сюжет, така че да носи символично значение, а това изисквало третирането на Адам и Ева като “съпруг” и “съпруга”, заедно с включването на диалог, който никога не се е състоял.

Какво трябвало да прави Енлил с Адам и Ева? Тяхната способност да се възпроизвеждат независимо напълно премахнала така желания от Енлил контрол върху работническото население. Нещо повече, ако на тях им се разрешало да опитат от Плода на “Дървото на Безсмъртието”, той щял да се сдобие с взрив на популацията. Това обяснява съвсем искрения гняв, който накарал Енлил, да изпъди Адам и Ева от безопасната околна среда в пустинята, където сами трябвало да се грижат са себе си. Сърце не му дало да убие невинната двойка, затова предприел най-приемливата възможност – да ги настани сред неблагоприятни природни условия, където сами е трябвало да се борят за оцеляване, и по всяка вероятност никога нямало да се научат на изкуството за самостоятелно размножаване. А с цел да предотврати неконтролируем достъп до медицинските съоръжения и “Дървото на живота”, Енлил поставил там “херувим и огнен меч” – още едно библейско описание на висока технология.

Шумерските изображения на събитията в Рая внушават, че богът-змия бил самият Енки и че той временно бил арестуван за неконтролируемия си акт. Колкото до Адам и Ева, Библията твърди, че те успешно овладели практиката на акушерството, но вероятно с някаква допълнителна помощ от Енки, защото Ева твърди, че “с Божията помощ аз дадох живот на човек”. Символът на шумерската богиня Нинхарсаг бил уред за отрязване на пъпна връв – обяснение, което може би отразява помощта за Ева, както и нейната първоначална роля при производството на ЛУ.ЛУ. “Книгата на Празника” описва, че след изгонването им от Рая Адам и Ева се върнали в “страната на тяхното сътворение”, т.е. в Африка.

Останалото, както те казват, е история. Политическите пристрастя на боговете уверяват, че човечеството получило две противоположни обяснения за добро и зло по отношение случилото се в Райската градина, в зависимост от това дали са го научили от Енкиитски или от Енлилитски източници. Излиза, че Библията се основава на текст, който обвиняван Енки за загубата на безсмъртие от човечеството – напълно предсказуема линия на критика от Енлилитски първоизточник. Няма съмнение, че вменената на Ева вина, също отразява политически или сексистки пристрастия в един много отдавнашен момент от историята.

По този начин хибридът ЛУ.ЛУ се превърнал в мъжа Адам. Като родоначалник на човешкия род, той бил лишен от шанса да удължава живота си, но въпреки това успял да преживее 93 000 години, което също би могло да служи за вдъхновение на генетиците от двадесети век.

Петя Станева

^{ЕКСКЛУЗИВНО, НАУЧНО, ПРОФЕСИОНАЛНО, ПОЛЕЗНО, ЛЮБОПИТНО, МИСТЕРИОЗНО, ХИПОТЕТИЧНО, ЗАБАВНО}

"Либра Скорп" ООД
гр. Бургас 8018, п.к.38
тел.: 056/3-26-24; 088/799-64-34; 089/837-85-50
E-mail: meridian27@mail.bg

НАЧАЛО; ЗА НАС; УСЛУГИ; ЦЕНИ; ЗАБАВНО; УКАЗАТЕЛ; КОНТАКТ