ZЛОБЕН ГЛАС
ОРГАН НА БЪЛГАРСКИЯ ЗЛОБЕН НАРОДЕН
СЪЮЗ
лето господне 7638, сиреч 1980 от
рожд. Христово
ГЛАС ЗЛОБЕН - ГЛАС БОЖИ
ДВА НАУЧНО-ФАНТАСТИЧНИ РАЗКАЗА
Ново доказателство за летящите чинии
научно-фантастичен
разказ от Дейвид Ковърдейл
(със сюрреалистични
елементи)
Бай Колю Катъра ръгна вола с дългия
остен и подвикна:
- Хайде, Гочо! Давай, че
замръкнахме! Останаха ни тука 5-6 бразди и ще те водя при Сивушка!
Насърчен от щедрите обещания, волът
Гочо ентусиазирано опъна хомота. Ралото пореше рохкавата почва, направлявано от
тежката лапа на Колю Катъра.
В това време нещо загърмя, затрещя,
небето потъмня, после порозовя и най-накрая, т.е. като позеленя, волът Гочо
изведнъж спря, за да се блъсне в голямото чудовище, появило се неизвестно как
пред него. В следния миг небето придоби нормална окраска и пред изцъклените очи
на Бай Колю лъсна металното туловище на някакъв звездолет.
- Това ще да е някоя чуждоземна
цивилизация - рече си изумен Колю Катъра и побърза да залегне под вола.
Уви! Много късно. Тъкмо Гочо се
изходи по голяма нужда върху него, когато от звездолета изскочиха десетина
същества, едно от друго по-грозни и зареваха:
- Тук някъде требе да е Кольо! Дайте
да му изпием ракията!
- Хайде, че ми се втръсна вече от
това White Horse! - ревна второ животно, докато третото се наведе и една
космата лапа спипа бай Колю Катъра за врата.
- Пуснете ме, бе момчета, какво съм
ви направил ази нещастния - замоли се жално Колю Катъра, като не пропусна да
спомене за трите си деца и болната жена, подкрепян от мощното мучене на Гочо
вола. Види се и последния също разбрал накъде отива работата.
- На нас тези не ни минават - ревна
грозното същество, продължавайки да държи Колю, вероятно за да не избяга. -
Давай ракията! - просъска то и от устата му закапаха лиги.
- Каква ракия бре, момчета? Аз да
имах, досега да бях си я изпил…
В това време един от обитателите на
звездолета намери торбата на бай Колю и зарева, т.е. запя от удоволствие.
- Ето я, шефе! - и той самодоволно
хвърли торбата в краката му.
- Сега ще видим - измърмори шефът и
изтърси съдържанието й на земята, след което се наведе за да се увери, че
наистина е паднало нещо.
Нищо. Нищо, освен един краешник
хляб, две глави чесън, още толкова лук и едно парче сирене, старателно увито в
омазнен вестник. Види се баба Колювца е добра домакиня.
- Къде е ракията? - изрева ядно
шефът и съпроводи речитатива си с доста силен удар по Колювата глава.
- Нямам ракия, момчета - успя да
измърмори бай Колю Катъра, падайки в несвяст.
- Ясно. И тук не ни огря - каза
шефът. - Какво ще правим сега?
- Гърлата ни са пресъхнали, шефе!
Няма да издържим без алкохол обратно до Вега - викнаха 5-6 същества.
- Качвайте се в звездолета! Все
някой ще се намери да му секвестираме ракийцата.
Небето потъмня, порозовя, позеленя и
пак посиня. В угарта лежеше бай Колю Катъра, а до него волът Гочо му лижеше
кръвта от раната и от време навреме измучаваше тъжно.
Слънцето бавно се скриваше зад
хоризонта.
Невероятните приключения на звездния командор Пиркс Цеков
научно-фантастична
поема в проза от Язък Лем
Приключение І
Мощен трус разтърси корпуса на
звездолета LZ. Той завари командора Пиркс Цеков (Шашмата) обядващ в каюткомпанията.
Командора се изправи с рязко движение, дължащо се повече на врялата супа,
отколкото на страх.
- Жалко за чорбата - промърмори
Цеков и подритна главата лук, която бе паднала от съборената софра.
“Проклети трусове, мира няма човек
от тях” - изруга той, след като се сети, колко труд му струваше лова на това
орионско прасе, от шкембето на което бе въпросната чорба.
Повече от двайсет години Цеков
обслужваше товарната линия Орион - Дюлево, но такова нещо не бе му се случвало.
Е, вярно, че звездолета се бе поизносил, но все още държеше, плюс това скоро бе
сменил парния котел с нов, тъй като стария не смогваше да изкриви достатъчно
пространството. Звездолета с клас Л4 пренасяше капачки за буркани за фабриката
в Айтос и глина за тухларница “Pink Floyd”, а също някое друго буре гръцки
орионски маслини контрабанда (тухлите връщаше при обратния рейс). С притисната
от тежки мисли глава, Цеков се отправи с големи крачки към командния пост. Той
неволно погледна краката си, с изненада откри, че новите му дънки “Архидрайфъл”
са се покрили с едри дупки и са заприличали на дулото на онова древно оръжие
тип “Шпагин”.
“И все пак, ще трябва да се скарам с
готвача, да престане да слага в супата сярна киселина вместо оцет, а казват, че
бил син на Дюшмен Попински”, премина му киселата мисъл през главата след като
се сети, че беше дал цели три метеоритни буци метален водоров в корекома на
Вега за дънките. От яд той ритна умилкващия му се за батерия от 390V робот Щерю-2.
Екипажът се бе вече събрал (липсваше
помощник огняря, който се бе запил в една кръчма в съзвездието LM 16-10, не се вижда с просто око),
когато Шашмата влезе.
Цеков затръшна вратата с рязък жест
и сложи резето, погледна многозначително олекотената конструкция на дънките си
и изрева с бодър глас:
- Какво сте се окумили бре, като… -
сравненията не му се отдаваха - …зайци - довърши той доказвайки за кой ли път
постоянната криза в остроумието си. Последваха дълги спорове, обвинения в
малоумност и споменаване на родители, отстоящи на стотици парсеци оттук. Накрая
се достигна до заключението, че причина за трусовете е лявата дюза на
паро-фотонния двигател.
Решиха, почти единодушно, да
изпратят една телесонда да установи повредата. Шашмата отвори прозореца и подаде
глава навън.
- Дано не вали пак метеоритен дъжд с
гръмотевици, че отиде ми сондата. Ще ръждяса, нищо че е родно производство.
Шашмата извади кутия с цигари,
погледна презрително надписа “No smoking” и запуши. После впери поглед в
кутията, на която на интерпланетарен език пишеше “Жълто джудже”, сиреч
“Слънце”, а под него на български “Цена 45 ст.” с по-едри букви. Шашмата
предпочиташе “Слънце” пред “BT”, тъй като му звучеше по-космически, макар че след
увеличението, “ВТ” звучаха по астрономически с цената и се пушеха само от
галактическите министри и от учениците.
В 5 часа бордово време сондата бе
изстреляна, всички насядаха на трикраките столчета и впиха погледи в екрана,
производство на слаботоковия завод “Елпром”, сякаш щяха да предават световното
първенство по футбол. След прецизната настройка, състояща се от два, три
юмрука, екрана се избистри. Шашмата изохка и се срути на глинения под, постлан
с рогозки и черги. От лявата дюза на звездолета стърчеше гигантски… картоф.
(следва)
<<<назад към главната стр. на в.“Zлобен Глас”>>>
"Либра Скорп" ООД
гр. Бургас 8018, п.к.38
тел.: 056/3-26-24; 088/799-64-34; 089/837-85-50
E-mail: meridian27@mail.bg
НАЧАЛО; ЗА НАС; УСЛУГИ; ЦЕНИ; ЗАБАВНО; УКАЗАТЕЛ; КОНТАКТ